Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 166

Мъжът на госпожа Бона не беше в Търново. От два месеца той беше изпратен да надзирава събирането на даждията в Боруйската хора. Очакваха го за Коледа, но той още не се беше върнал. Когато трите жени се изгледаха, така пременени и тръпнещи от нетърпение и тревога, една и съща мисъл мина през ума им.

Дали ще дойде някой да ги придружи, дали ще ги преведат през малката порта, или в тяхна чест ще се отвори главният крепостен вход? В същия миг нещо изтрополя тежко по камъните на улицата и спря пред дома им. Ана побледня. Затече се, надникна от прозорчето, зърна пламтящи борини.

— Мамо, лельо, царската кочия!

Двете жени плеснаха с ръце от възторг и почуда. Долу някой силно похлопа.

Когато тръгнаха да излизат, Жирар се поклони дълбоко, дълбоко пред Ана и с шеговита важност й подаде ръка, като каза:

— Бога ми! Хубава мома сте вие!

И целуна края на пръстите й, които тя уплашено отдръпна. Ана не знаеше, че в далечния запад всеки рицар се отнася така учтиво към всяка дама.

Долу ги чакаше катепан Дан с двама стотника. Той им помогна да се качат в кочията и тръгна напред с коня си. Всеки войскар носеше по една пламтяща борина. Кочията бавно заслиза надолу и тръгна край брега на Етъра.

— През главната порта! — пошъпна радостно госпожа Бона и погледна дъщеря си.

На всяка стъпка те срещаха богомолци, които се връщаха от черква с борина в ръка. Всеки любопитно надничаше в царската кочия и след това дълго оставаше спрян на някой ъгъл да сподели предположенията и съмненията си с натрупали се любопитни люде.

Беше светла снежна нощ. Блед месец виснеше над белия град и заливаше потъналите в сняг къщи, кули и улици с остри студени блясъци.

Когато колата полека се заизкачва по Боярски рът, Жирар любопитно надникна през прозорчето и извика възхитен. След това каза, че никъде не е виждал подобен замък. Сякаш бог нарочно бе съградил това непристъпно орлово гнездо, заобиколено отвсякъде с блясъка на буйните етърски вълни, отделно от целия свят с тесен каменен провлак и шеметни бездни. Жирар погледна надолу и тръпки разтърсиха снагата му при вида на страхотните пропасти, които се чернееха от двете му страни. Спряха пред процепа. Яки вериги задрънчаха, скрипци заскърцаха и подвижният мост бавно се спусна пред тях. Стражи разтвориха тежките, ковани с желязо порти. Колелата на кочията закънтяха по плочника. Прислужници с борини осветяваха пътя им. След десетина крачки, като изминаха тясното, заградено между крепостните стени дворче, те стигнаха при втората кула. Катепан Дан каза условната дума и отново пред тях се отвориха други ковани порти. Същото се повтори и при третата и най-голямата от крепостните кули. В средата й се издигаше висока бойница, а от двете й страни бяха плътно долепени две по-малки. Катепан Дан каза втория условен знак и пред любопитните очи на гостите се откри широка каменна пътека, която водеше през градини и поляни, по тесните улички, постлани с плочи, към новия палат. При входа ги чакаше великият примикюр Михаил.