Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 164

Фани Попова-Мутафова

Мъдрият и ловък държавник си осигуряваше предварително папската подкрепа за всички свои бъдещи бойни предначертания.

Наскоро след това, като използува междуособиците между чешкия крал Отокар I, алеманския император Филип II и унгарския крал Емерих, Калоян завзе отнетите по време на Борис I югозападни български краища, изгони великия жупан Вълко, който се беше отметнал от съюза си с българите и преминал към унгарците, а на негово място постави брата му Стефан. След това спокойно зачака посредничеството на папата и решението му върху спорните земи. Неговите войски се бяха здраво настанили в древните твърдини на Истъра, които три века бяха гранични точки на българската държава.

Решението му бе непоколебимо. Късното подчинение на ромеите му беше вече излишно. Константиновград чакаше нови господари. И натам вече отправяше будното си внимание този, който ръководеше българските съдбини.

Глава XII

Рицарят Жирар дьо Шанли спря за миг коня си, дигна десница, за да закрие очи от ослепителния блясък на огрения от слънцето сняг, и се загледа в хубостта на чудния невиждан град, който израстваше в далечината невероятен като приказка.

Две могъщи крепости се издигаха върху два високи хълма, между които се провираше широка пълноводна река, а трети обръч от крепостни стени затваряше всеки достъп до града. По хълмовете се тълпяха гъсто прилепнали една към друга малки къщи, които сякаш всеки миг щяха да се строполят в бездната.

Това беше Търново — непристъпно гнездо на господаря на всички българи и власи…

Жирар подкара коня си надолу, по тесния друм, който се виеше в планинските теснини, и след миг препусна към главната порта на стената, която пресичаше друма между Трапезица и реката. Стражите копиеносци изгледаха учудени и поразени невижданото дотогава видение. Какъв бе този чужденец, облечен от главата до петите с бляскава стомана? Дори и конят му бе загърнат в завивка, която се спущаше до земята. От открития наличник надничаше младо, русо лице. На рамото му се вееше бледозелена кордела. Също такава кордела беше завързана и на копието му, което бе дълго, с кръгла дръжка и остър връх. Върху щита му бе вкован с тъмна мед един сокол с две глави. Черният му кон бе невероятно едър и висок.

На неумел ромейски език той им обясни, че е дошъл на гости у свои роднини, че е от войската на кръстоносците. Стражата широко разтвори градските порти и младият рицар тръгна по десния бряг на реката. Край двата бряга бяха струпани гъсто една до друга дребни двукатни къщурки с тесни, криви улички и малки площадчета. От ляво и дясно се издигаха тъмни и застрашителни венците на крепостните обръчи. От портите на къщите бързо взеха да надничат любопитни глави и да се трупат на купове около него мъже с кожени гугли и бели кожуси, жени, забрадени с пъстри кърпи, млади тъмнооки девойки, деца, които уплашено се свиваха в полите на майка си — невиждали такъв страшен железен човек.

Изведнъж тихи гласове се издигнаха, след това се обадиха по-високо и по-смело: