Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 160

Лятото бе сухо и необикновено горещо. По целия път пратениците събираха около себе си тълпи жетвари, млинари, бостанджии, овчари, които напущаха стасите, жрънките, периволите, катуните и пасищата си, за да видят светия старец. Някои водеха болните си деца и молеха благослов, други поднасяха едри дини и пъпеши, кошнички с грозде, ябълки, медени питки…

След като си починаха по няколко дни в Средец, Велбужд, Скопие и Кичево, подир тридесетдневно пътуване, те се явиха пред яките крепостни стени на Драч, край Синьото море. На бойниците бдяха латински стражи от Венеция. На пристана чакаха да пристигне кубер от Апулия, също така и пратениците на граф Велтер де Бриен, които носеха важно послание до папата. Една група от кръстоносците начело е двамата братя дьо Бриен настоявали походът да продължи пътя си към Ерусалим.

С радост кръстоносците обещаха да помогнат на пътниците за Рим, да им бъдат другари в пътуването. Ала гъркът, който ги придружаваше, като разбра кои са българските пратеници, отиде да се посъветва с византийския дук на Драч. Съветът на ромеите бил, че отиването на архиепископ Василий в Рим ще бъде неприятно на императора.

А латинските духовници, които се намираха в Драч, направо помолиха архиепископа да се откаже от пътуването си, инак може да загуби живота си.