Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 162

Лежеше Василий на бедния си одър, слушаше грохота на морето, а мисълта му неспирно придружаваше двамата царски пратеници. Щяха ли да стигнат здрави и читави до Рим? Нямаше ли буря да преобърне като крехка черупка чуждоземския кубер? И смъртна тъга прибулваше взора му.

Защо трябваше такъв жесток жребий да поломи последните му земни дни? Да склопи очи сам и разкъсан от грижи в далечна, чужда земя?

Една сутрин — на петнадесетия ден — неочакван шум разтревожи целия хан. Конски копита изтрополиха по каменните плочи. Архиепископът леко побледня и се надигна върху лакътя си. Войскарите грабнаха копия. В това време вратата буйно се блъсна и в стаята се втурна алагатор Георги, последван от няколко български стотници. Той се затече към одъра.

— Най-сетне те намерихме, светиня ти! Ходихме в Драч, ходихме в Шкодра, Балона… Най-подир научихме, че си бил в Каватахори. Ами где са презвитерът и коместабулът? — Той целуна ръка на смаяния архиепископ и внезапно извика: — Боже господи, щях да забравя най-важното. В Търново пристигнаха папски пратеници!

Василий го изгледа поразен. Кога са успели да стигнат Константин и Сергей в Рим? Кога папата е пратил вече отговор?

Но писмото, което му пращаше царят, разясни съмненията му.

Калоян пишеше, че внезапно в Търново пристигнал папският легат Йоан Каземарински, за да предаде на архиепископа палиум и да го ръкоположи за примас на България. Той бил тръгнал още отдавна за Търново, но по пътя се забавил много в Моравско. Между това Калоян през юлий слязъл надолу в Тракия и попречил на бягащия от латините Алексей III да влезе в България, като отблъснал за последен път лъстивите му предложения за съюз и обща борба против латините. Царят разправяше за страховете и тревогите си, като научил от странници търговци за преживяното от архиепископа в Драч. И го молеше да се завърне веднага, за да изпрати колкото е възможно по-скоро папския легат обратно в Рим.

Василий отпусна писмото. Тиха усмивка успокои и разведри лицето му. Сякаш нови целебни сили разтърсиха тялото му и за пръв път от толкова време той спа дълбоко и спокойно.

Архиепископ Василий оздравя и на 8 септември 1203 година папският легат капелан Йоан Каземарински го ръкоположи в Търново за примас и архиепископ на цяла България и Влахия на празника Рождество Богородично, като му предаде палиума, изпратен от папата. След това капеланът веднага се върна обратно в Рим заедно с барничевския епископ Власий, който носеше нови дарове за Инокентий; три топа скъпи копринени платове, една златна купа, четири ливри перперии, три сребърни съда и една сребърна обкова за книга.

Ала те носеха със себе си и други дарове, по-ценни от всички коприни, жълтици и златни предмети: писмо от новия примас, писмо от митрополитите, които са присъствували на благословението му: Анастасий Велбуждски, Сава Преславски, епископите Марин Скопски, Аврам Прищински, Кирк Нишки и Климент Видински. Капеланът носеше писмо и от самия цар, в което Калоян между другото казваше, че предоставя на неговата присъда да уреди честно и справедливо въпроса за границата между Унгария, България и Влахия, за да може и той да има такива права над тях, каквито има унгарският крал над Унгария, та да престанат убийствата на християни между него и краля. И за да знае негова светост, че на българското царство принадлежат петте епископии: Браничево, Ниш, Белград, Срем и Рашка, които унгарският крал нападна и завладя заедно с църковните им правдини, макар че те винаги са били в пределите на българската държава. В замяна на това Калоян пращаше хрисовул, от който папата можеше да бъде доволен и да разреши българо-унгарския спор. Този хрисовул изпълваше дълголетната, изпълваше вековната мечта на папския престол — да присъедини България към църквата на свети Петра.