Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 158

Търновци искаха да изпратят с китки и синовна обич светия старец на дългия неизвестен път. Една кочия беше приготвена за високите пътници: Василий и презвитер Константин, а друга за царските подаръци до папата. Двама млади калугери пренасяха и грижливо нареждаха тежките восъчни пити, копринените платове, кожените кесии със злато и сребро, скъпите съдове… Зад кочията бяха наредени няколко чифта породисти жребци и мулета, също царски подаръци…

Навалицата всеки миг ставаше все по-голяма. Яркоцветните руби и забрадки на жените се люлееха като широка пъстра вълна. Любопитните търновки се блъскаха с лакти, диреха по-удобно място. С широко отворени очи те се мъчеха да отгатнат какво може да съдържа всяка ракла, шъпнеха си на ухото, когато някой знатен конник слизаше пред портата и изчезваше сред поклони на иноци и дякони.

— Кой е този? Кой е този?

— Великият примикюр Михаил.

— Гледай, гледай само как тежко върви, как важно се клати насам-натам, въсите му стигат комай до плещите.

— Ами този?

— Севаст Селимир… Знаеш ли, че той бил богомил?

— Не думай!

— А този кой е?

— Великият боляр Саца… Този човек няма остаряване…

— Та кога пък е станал от великите?

— Нали е царски човек?

— Ето, ето деспот Слав! С какво е алено рухо… Няма ли да се ожени най-сетне за Деяновата дъщеря? Да го не прежени Стрез?

— Ами! Ще й се да стане деспина.

— Но и той не е кой знае какъв хубавец! Пък какви ли иска?

— Ето и братовчед му, деспот Борил. Колкото Слав е нисък и пълнолик, толкова той е висок и мършав… Много ще има да чака, докато куманката хвърли око на него. Знаеш ли? Той я задирял…

— По-тихичко! Какво приказваш? Да стигне до Калиянчовите уши, ще видиш после беля… А гледай там, онзи синеокия, с дългите посивели коси… Протовестиярия. Великият боляр Сеслав е от най-драгите царски люде. Виж жена му — госпожа Евпраксия — с каква е жълта аксамитена руба… Ето и княз Белота. Дясната ръка на царя. Колко е побелял! И брадата, и веждите чак. А я виж Зоя как върви чинно сега! Кои ли кучета търкалят кокалите на триж проклетия Иванко? Голям поразеник беше! А това е щерка им, малката Белослава. Аз все си я мислех малка, но я гледай каква мома се изтърсила! Голяма хубавица ще стане! Тия пък са братята й, от първата жена на княза. Почина, когато роди втория. Те, жените, от това са мрат… Ама царската дъщеря е по-хубава…

— Кой ти говори за царкинята? Ех, без майка е клетото, но казвам ти, такава хубост не е раждала българската земя досега. На баща си прилича. Аха. Ето кастрофилакс Видул и катепан Дан. Царят вече тръгнал. А този високият, с дългата бяла брада, великият боляр Николица, с него е боляр Деян. Те не давали и дума да става да отиде светиня му при папата. Но какво да правят? Пред Калиянчо не се рита. Ето великия боляр Петър. И той бил богомил. А оня там дребничкият е половецът Манастър. Хич не ми харесва тоя човек, като те погледне, кръвта ти смръзва! А царят все с него… Сякаш му е брат. Я гледай, я гледай…

Цялата тълпа се развълнува като нива, повеяна от вятър.