Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 156

Как щяха да променят вярата си? Щеше ли да се съгласи светият отец Василий да отиде да се моли на католишкия властелин? Защо не прие царят ромейското предложение? Какво ги чакаше? Ами венгрите? Ако нахлуят от запад? Ами кръстоносците? Ако те надвиеха ромеите, после какво щяха да правят? Как щяха да се отнесат към България? А разправяше се, че дръзките рицари били целите облечени в желязо. Нямаше ли тази желязна вълна да помете като буря зле облечените и леко въоръжени войски на българския цар?

Същите мисли се тълпяха и зад челото на царя и спътниците му, докато конете им бавно стъпваха по полегатите плочки, които слизаха надолу към Етъра.

Като минаваха по моста „Свети Димитър“, Калоян скритом хвърли поглед към боляра Сеслав и леко се усмихна.

— Какво мърмориш под носа си, Славе? И ти ли си от ония?

Сеслав бавно се изчерви и не отговори.

Когато минаваха по мост или през градски порти, богомолите бяха длъжни полугласно да изговарят разни молитви и заклинания.

Те минаха моста, завиха край черквата на Чудотвореца и поеха към дома на архиепископа. Пред високата каменна ограда ги посрещнаха неколцина дякони и презвитери, които с ниски поклони разтвориха дъбовата порта и ги преведоха през едно малко дворче, постлано с плочи, към жилището, което се издигаше в средата на Трапезица. Най-горе, на края на стръмната стълба, ги приветствуваха преславският владика Сава, презвитер Константин и екзарх Трофим. Царят свали шапката си, целуна ръка на владиката и прекрачи прага, последван от княз Белота, Сеслав и Сергей. Владиката избърза напред по широкия трем и с ниски поклони отвори една малка вратичка. Гостите влязоха в някаква полутъмна сводеста стая. Внезапното преминаване от светло на мрачина едва им позволи да различат предметите в стаята. Вляво, полека-лека се очерта някакво ниско, дървено ложе, над което, в пезула на стената, блещукаше скъпоценно кандило. Архиепископът лежеше с неподвижно отпуснати ръце и склопени очи. Изпитото му лице бе получило някакъв особен глинен цвят. Наведен близо до ложето, стар врачовник разтъркваше прахове от разни билки в една велена пръстена паница. Като видя високите гости, той побледня и цял разтреперан, тихичко се измъкна.

Калоян доближи до болния, седна върху подадения му от владиката стол и дълго гледа втренчено слабото измъчено лице на стареца. След това леко повдигна десницата му и я целуна. Болният изпъшка и дигна клепки. Веднага позна царя и малките му черни очи бляснаха в жив пламък.