Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 154

Изведнъж Калоян се обърна към вратата. На прага стоеше царицата. Разярена като тигрица, с блеснали от гняв очи. Тя погледна към властелите, после към царя и извика:

— Иваница, ти няма да сториш това! Борил е прав! Този път поне ще ме послушаш. Ако не, още утре… — тя се задъхваше от бликаща ярост. — Още утре заминавам при брата си отвъд Истъра! И от нас повече няма да чакаш помощ! — тя погледна към Манастър.

Куманският войвода загадъчно се усмихна и нищо не отвърна.

— Ти си обезумял — продължи Целгуба — ти не знаеш какво вършиш. Помисли си какво ти предлагат — императорската корона!

— И ти… всемогъща августа във Влахернския дворец! — извика с гневен присмех Калоян.

Дива омраза трепна по хубавото мургаво лице на куманката. Тя бързо се извърна, повика след себе си войводата Манастър и тръгна към вратата.

— Манастре, остани тука! — изгърмя гласът на царя.

Войводата остана като прикован на мястото си. Целгуба изчезна. Тогава глух ропот се надигна между властелите. Не. Това беше вече прекалено. Калоян извършваше груба, непростима грешка. Ако не искаше да се съгласи с добро, те могат да го накарат и със зло. Нима беше забравил съдбата на братята си?

Изведнъж Калоян се изправи. Лицето му бе строго и тържествено. И още веднъж всички се почувствуваха безкрайно жалки и дребни с потайните си честолюбиви стремежи пред мощта на тази човешка воля.

— Велики и малки боляри, взех своето решение, като знаех много добре, че е съдбоносно за нашата земя. Взех го и съм готов да отговарям с главата си за него.

Той изгледа всичките, един по един.

— Реших да задържа патриарха, докато получа отговор от папата. Затова ще пратя в Рим високопоставено лице, над което ромеите не ще смеят да посегнат… Защото знаем, че нашите пратеници тръгват, ала се не връщат. Пратениците ни ще занесат на папата скъпи дарове и писмо, в което ще съобщя за предложението на ромеите, като прибавя, че не съм го приел, защото искам да бъда слуга на свети Петра и неговия заместник на земята. Ясно ли е? Аз искам да получа и от другата страна най-добрите условия, за да мога да избирам. А сега нека Светият чудотворец ни бъде на помощ… В неделя заминава за Рим посолство, съпроводено от една конна стотня.

— И кой ще бъде начело на посолството? — попита архиепископ Василий.

— Сам ти, светий отче!