Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 155

Изумлението скова устата на всички.

— Презвитер Константин и коместабул Сергей ще те придружават, като носят много скъпи дарове за Инокентий III. Да видим дали този път някой ще посегне върху нашия пратеник!

Сведоха глави, покорени от умението и мъдростта, от ловката смелост, с които Иваница ръководеше държавната власт в тия тежки и съдбовни часове.

Ала цяла нощ Калоян не мигна.

Когато утрото надникна с бледо чело през тесните сводести прозорчета, царят все още се разхождаше надлъж и нашир из стаята си, със скръстени на гърба ръце, оборил чело в тревожна мисъл.

Само за него нямаше никога покой.

За одарения от бога мъж, в чиито ръце лежеше съдбата на едно велико царство.

Глава X

Стражата дигна тежката желязна решетка, разтвори дебелите порти, спусна подвижния мост и застана от двете страни на крепостния вход, замръзнала в почетна неподвижност, с опрени на петици копия. От кулата препуснаха четирима ездачи: Калоян, княз Белота, боляр Сеслав и коместабул Сергей, челник на царската конница.

Беше ясен летен ден. Жарта, която лъхаше от напечените скали, правеше стоенето в града непоносимо. Затова по-имотните и знатни търновски граждани се бяха вече пренесли по своите лозя, периволи, млини, кипурии и врътожади, за да прекарат няколко време на шир и зелено, далеч от прашния, душен и тесен крепостен град. Все пак при шума на осемте чифта копита, които звънко отекваха по плочите, тук-таме от прозорците на къщите почнаха да надничат любопитни глави и в късо време стръмните и тесни улички се изпълниха с хора. Ковачи, обущари, кожари, оръжемайстори напущаха за миг работата си и застанали пред дюкянчетата си, чакаха минаването на царската дружина, предизвестени от рояк боси и чорлави деца, които тичаха с радостни крясъци пред конете. От портите се втурваха жени, прибираха набързо свинете, които се търкаляха сред сметта, разгонваха кокошките и патиците, които препречваха пътя, или пък успели набързо да откъснат някое цвете от градините си — сгушени между тясно струпани една до друга къщи — заставаха чинно на прага, за да дочакат с наведено надолу чело минаването на царя. Но челата им не бяха никога толкова наведени, за да не могат да забележат с жадно любопитство дръзкия блясък в очите му, чийто взор се забиваше като кама в очите на всеки срещнат, кестенявите къдри — тук-таме вече прошарени със сребърни кичури — които се подаваха под плоската му кожена шапка.

Царската дружина отмина, а дълго след това търновци останаха събрани на купчини из улиците, като с бурни ръкомахания предричаха и спореха върху последните вести, донесени от бързоходци от Визанс. Дали бяха вече пристигнали корабите на кръстоносците пред Константиновград? Дали архиепископ Василий щеше да оздравее скоро? Дали ще се съгласи сам да замине за Рим? Дали папата ще се обади? Ще има ли скоро поход срещу венгрите, дали княз Йоан не е вече хвърлил око върху някоя от благородните търновски девици — напоследък бил все тъй загрижен и унесен… Някои го годяваха за дъщерята на великия боляр Илиица, други за сестрата на великия примикюр Михаил, трети за унучката на Скопския епископ Марин. Други и дума не даваха да се спомене. Само мома от царски род беше достойна за Асеновия син… Всеки мислеше, че знае най-много и повече от другите, споровете стигаха до крамоли, до сбиване. Тогава най-разпалените се отправяха до дълбоките мази на дядо Гръдко, за да продължат препирнята си сред сянката на хладната изба, която пазеше виното студено и в най-жарки дни. В работилниците, наведени над някоя свилена туника или алена кожена обувка, майсторите тревожно мислеха, из ума им се надигаха мъчителни въпроси, които всеки усещаше да се разливат в душата му като внезапно придошъл тъмен порой…