Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 66

— Трябва още утре да проводим нови пратеници с писмо до императора — каза внезапно буйният Добромир, един снажен, черноок боляр, сродник на Асена и Петра.

Всички впериха очи в царя.

— Ще ви отговоря след два-три дена — отговори той и бледомургавото му лице стана пепеляво.

— Не. Още сега — настоя Добромир. — Внимавай, Асене. Трябва да се вслушваш в думите на своите боляри. Ние не сме свикнали на заповеди и покорство.

Не забравяй, че ние сме ти равни. Ако беше успял бунтът в Долна земя преди търновския, днес другият щеше да бъде цар.

Царят спря пред него, погледна го бързо и сведе очи. След това плесна с ръце. Двамата му телохранители влязоха. Той посочи към Добромира.

— Изведете го — рече с хладен и спокоен глас. — Ако болярът Добромир милее за живота си, утре ще напусне Търново.

И продължи да се разхожда.

Бледен от гняв, с дръзки проклятия, Добромир Хръс напусна приемната. След него излязоха властелът Георги и болярът Матей.

Останалите мълчаха и чакаха изтръпнали. Най-после Асен застана и ги изгледа. В очите му блещукаха зловещи пламъчета.

— Нима мислите — каза той — че аз ще взема решенията си под болярските заплахи и насилия? Ако аз не се уверя, че това, което трябва да сторя, е справедливо и необходимо, как може да вярвате, че със закани ще ме принудите да направя нещо, което не искам? — И Асен се изсмя. — Изглежда, че твърде малко сте ме познавали. Но аз знам твърде добре тайните ви въжделения… Сърцата ви лежат в дланта ми… Малко да ви отпусна, и всичката ни борба от пет години насам ще отиде нахалост! Обзалагам се, че за власт сте способни дори да извикате ромеите… Защо беше мощна България при Симеона — бог да успокои благочестивата му душа — не знаете ли? Един истински мъж държеше в здравия си юмрук всички възли на държавните работи. Защо след смъртта му ромеите отказаха да плащат на българите данък? Подушиха хитрите лисици, че заедно с великия човек си е отишло и величието на България. Защото такива като вас предадоха Преслав и Охрид на ромеите за пари, за жени, за почести. Колцина са такива като Ивац, Николица и Кракра? Нека златозарната им памет ви свети като денница сред премеждията и изкушенията на лукавия. Не мога да се оплача. Имам храбри, честни мъже, на които мога да се опра. Сега да кажа на Белота — дай всичките си имоти и пари за делото, ще ги даде. Вижте Сеслав. Кой може да играе така с живота си — като него, когато отиде във Визанс? Вижте Петър. Кой от вас щеше да отстъпи на по-младия си брат царския венец, кой от вас щеше да признае, че други по-умело може да води съдбините на държавата? И това все за България! Дано не се повтарят вече някога страшните дип на Самуиловото време… Боляри… Братя… Ето, аз давам най-голямата жертва, която родината може да ми поиска. Аз давам… Иваница.

Царят падна тежко върху дълбокото си кресло и закри очи. Петър се извърна гърбом и хълцанията разтърсиха широките му плещи. Болярите стояха, свели глави, безмълвни и трогнати пред скръбта на двамата братя. Архиепископ Василий им направи знак да си ходят и сам стана.