Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 64

В това време горе, при родилката, се бяха събрали най-знатните търновски госпожи. Широката южна стая с нисък дървен таван и издълбани в стените пейки беше препълнена с баячки, стари жени и прислужници, които разнасяха на гостенките сладки, медовина и сушени зарзали. Върху ниска, широка постеля, покрита с бяло копринено платно, лежеше царицата — малко бледа — морна — с радостна усмивка на устата. Свекърва й показваше на всяка гостенка новородения младенец и нежно допираше старческите си сбръчкани устни до тъмноалените детски бузки.

— У нас — разправяше Зоя — когато августата разбере, че е дошъл часът, я завеждат в една стая, която цялата е покрита с червен порфир и златна мозайка. Там, върху скъпоценно императорско легло от диосфир, сребро и злато, тя се освобождава. Всички деца, родени в порфирната стая, се наричат порфирородени. По това се отличават от незаконните деца на василевса.

— Ами, нима василевсът има деца и от други жени? — попита наивно учудена жената на Драгота.

Зоя се засмя.

— Разбира се, това всеки го знае, дори и августата. Тези деца, ако са момичета, после ги омъжват за знатни велможи или чуждоземни князе.

Глух шепот и сподавен смях плъзна между болярките.

— Така е — добави Зоя — когато василевсът Андроник избяга с трирема от Визанс, взе със себе си жена си Ана и наложницата си Мартинико.

Две жени донесоха бакърено корито с гореща вода. Старата царица сама разпови младенеца и тържествено го потопи. Баячките изрекоха тежки заклинания срещу триж проклетия сатана и всякакви бесовски измами, натопиха невенчета и целебни билки във водата и призоваха благословията на пресвета Богородица, чудотвореца Димитри, блажения отец Иван, добрите наръчници и божието опълчение. След това облякоха детето в чисти дрешки, сложиха му сърмен повой и на червената му копринена шапка гостенките накачиха скъпи подаръци: сребърни грошове, тежки златици, жълти перпери със звезда и трендафил, бели аспри…

Белотовица затъкна една елмазена пряска и подари ониксова купа, обсипана с каланти. Жените я изгледаха с блеснали от завист очи, ноздрите им жадно погълнаха лъха на лаванда, който обилно струеше от златотканите дрехи на ромейката, и всяка една от тях дълбоко въздъхна с неизказана горчивина — свършили се бяха българките, че трябваше княз Белота да се жени за невярна чуждоземна…

— Защо Мария е все тъжна? — попита внезапно госпожа Теодора, Бориловата майка, и загрижено погледна към младото момиче. — Струва ми се, че не й харесва Търново.

Тя стана и отиде при девойката, която стоеше замислена до прозореца.

— За дома ли ти е мъчно?

Сълзи трепнаха по златните мигли на момичето. С кротко движение то извърна лице и изтри очите си.

Това не убягна от острия взор на Зоя и ромейката бързо и гневно сви малката си вишнева уста с тъмен мъх на горната устна.

„Борил щеше да стори по-добре, ако си намереше някаква работа да дойде горе — си помисли ядно майка му — можеше да покаже на Мария багрените дрехи, златните съдове и знамената, пленени от Йоан Кантакузин, да я заведе горе на кулата, да й посочи хубостите на Търново, да се хареса на момичето. А той сега намерил да оправя държавата…“