Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 68

Пред очите му се мяркаха познати, сияещи лица, някой му изу заледените обуща, свалиха шапката, скарамангата, колана му, сложиха в ръцете му купа с топло мляко, малкият Асен полази по коленете му и се похвали с червения си дрозд, който скачаше уплашено в една малка сребърна клетка, показаха малкия Александър, чудеха се на смарагда, който искреше върху ръката му, треперещи от нежност пръсти докосваха лицето, косите, раменете му… Иваница дигна замрежения си от умора взор и видя някакво дребно гиздаво момиче със светли като зафири очи. Помъчи се да си спомни къде го е виждал, но не можа. Момичето поруменя и бързо сведе златните си мигли.

— Това е Мария, сестрата на княз Белота — каза Петър и се усмихна.

В това време звучногърлест глашатай за втори път през този ден биеше с две пръчици върху един барабан от агнешка кожа и съобщаваше на търновци чудната невероятна вест.

С радостни викове огромна навалица се упъти към Царевец. Сякаш докато не видеха с очите си, не можеха да повярат, че техният любим Ицо се е завърнал жив и невредим.

По пътя те срещнаха един висок, слаб момък с небрежно разпилени по раменете руси коси и почтително му сториха път.

Треперещата кървава светлина на борините освети едно мрачно невесело лице.

Той беше може би единственият човек в Търново, който в този час не се радваше.

Глава XVII

Бавно пътуваше огромната войска надолу, към юг. През пролетта на 1189 година Фридриховите кръстоносци се спуснаха покрай Метъра към Белград, след това по Моравската долина, запътени към Средец, Филиповград и Пропонтида.

На брега на Метъра пратениците на Исак Ангел посрещнаха сърдечно и любезно императора, който изпрати нови посланици в царския град; двама епископи, негови сродници.

Ала в Ниш го причакаха през юли сръбският княз Неман с брат си Срацимира, а малко по-късно дойдоха и пратениците на българския цар Калопетър.

Съюзници в общата борба против Византия, българи и сърби се бяха съгласили да направят еднакви предложения на императора — да му дадат помощта си в една разпра с ромеите.

Фридрих остана неприятно засегнат от тия предложения. Като ловък дипломат той не отказа приятелството си, но не прие и съюза. За да не изгуби доверието на Немана, Барбароса реши да се сроди с него, като обеща дъщерята на Моравския херцог Бертхолд за невеста на Немановия брат Мирослав.

В крепостите на Ниш рицарите отпразнуваха годежа и новото сродяване с шумни веселби. Разочаровани и загрижени, сръбските князе не издаваха с нищо огорчението си от отказа на императора. Виното изпълваше догоре сребърните кани и се изпразваше също тъй бързо, както се и наливаше. Кръвта се разгорещи. Екнаха песни. Рицарите скочиха, изиграха танеца на сабите. Княз Мирослав показа пред бъдещия си тъст ловкостта си в сръбските народни игри.

В това време монах Доситей прелистваше в Константинопол Соломоновите книги, гадаеше сенките на бъдещето и отправяше ужасен вопли към звездното небе.

— О! Към Богоспасната столица иде многохилядна рат… Зеницата на света е заплашена от разруха и грабеж… Фридрих не смята да мине през Пропонтида към Ерусалим, а иска да завземе Константинопол с измама… Горко ни! Фридрих и Саладин ще сключат съюз и ще ни унищожат…