Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 65

Тя се вслуша в неясната глъчка, която глухо се издигаше отдолу. Приемната се намираше точно под царската спалня.

Действително между мъжете беше изникнала остра крамола.

Някои настояваха Коча да се върне веднага зад Истъра и да доведе със себе си двадесетхилядна конница, която да се присъедини към войските на Фридрих, други предпочитаха да се почака още малко, да се уговорят подробно условията на съюза, трети мълчаха и чакаха да чуят царската дума.

Асен се разхождаше нетърпеливо из широката стая със сбърчени вежди и навъсено чело. Най-сетне той спря. За миг всички млъкнаха. Гласът му беше тих и скръбен.

— Вие забравяте Иваница…

Тогава Борил скочи. Бледото му лице почервеня.

— Ние не можем повече да чакаме зарад Иваница! Никой не знае докога ще трае всичко това — той удари с юмрук по масата. — Мисля, че достатъчно търпяхме…

Асен бързо изгледа болярите. Повече от тях наведоха глава и не казаха нищо. Значи всички бяха съгласни с Борила…

Само княз Белота се обади:

— Днес не е време да се решават тия неща. Когато царят ни събере на съвет, всеки ще си каже думата.

— Да. Но защо, ето вече толкова време мина — той не ни е събрал нито веднъж? — се обади повторно Борил. — Ние искаме да знаем какво се решава между царя и брата му, да узнаем подробно за преговорите с Фридрих Червената брада, да узнаем докога ще стоим със скръстени ръце…

Болярите изтръпнаха от този дързък език и побледнели чакаха Асен да избухне.

Но той отвърна спокойно:

— Не го крия. Чакам и отлагам, докато се върне Иваница.

— А ако той не се върне никога?

Царят въздъхна тежко, облегна се назад и закри лице с длани.

— Асен не може да предаде Иваница на смърт — каза архиепископ Василий — един брат не може да изостави брата си.

— Добре! — каза буйно Борил. — Тогава нека отстъпи престола другиму, който ще поеме грях към Иваница, за да спаси държавата. Някой, който не му е брат.

Асен откри лицето си и впи ястребов поглед в Борила. Неуловима усмивка трепна на безкръвните му устни.

— И този друг трябва да бъдеш ти, нали, Бориле?

Рязък остър смях разтърси плещите му.

Той скочи, изправи глава и каза:

— Боляри, аз мисля, че вие не се съмнявате, какво Асен няма да се поколебае пред нищо, за да защити правата на земята си. Имайте само още малко търпение.

Болярите мълчаха замислени.

Царят потрепера. Всяко търпение се беше изчерпало. Той почувствува това и някаква ледена ръка сграбчи сърцето му. Отново седна, стисна чело между треперещите си пръсти. Те бяха прави. Всяко бавене беше гибелно. Всеки момент византийците можеха да променят враждебното си поведение към кръстоносците и удобният извънреден случай щеше да отиде напразно. А какво по-важно имаше за българите от това, да бъде признато царството им за законно? Папата не се обаждаше. Визанс и Венгрия никога нямаше да сторят това, преди да го направи някоя друга велика държава.

Струваше му се, че полудява.

Да се почака още малко! Но всеки миг бе скъп. А Иваница, Иваница… сам, изоставен, в далечен чужд град. Асен познаваше добре безсърдечието и жестокостта на Исака. Скочи отново и започна да се разхожда нагоре-надолу.