Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 39

Самюел Ти въртеше чашата си с бърбън в ръка, после наведнъж изпи течността.

— Ще трябва да ме извиниш, но… имам проблем да го проумея. А парите на майка ти? Какво ще кажеш…

— Затънали сме с шейсет и осем милиона. Лични пари. И мисля, че това е само върхът на айсберга.

Самюел Ти премигна. После му подаде празната си чаша.

— Извинявам се, може ли още малко?

Лейн напълни чашата му, после и своята.

— Един човек дойде от Ню Йорк, за да се опита да ми помогне в тази каша. Джеф Стърн, помниш ли го от университета?

— Добро момче. Не може да държи на алкохол като южняк, но с изключение на това е ОК.

— Той е горе и преглежда финансите на семейството, опитва се да прецени колко лошо е положението. Ще бъде грешка да предположим, че не баща ми е главният виновник и че не той е присвоил почти всичко. Все пак преди около година той постави майка ми под запрещение и придоби права над всичките й фондове — само Бог знае дали въобще е останало нещо някъде.

Самюел Ти клати глава известно време.

— Искаш ли да изразя съчувствие или откровено да ти кажа какво мисля?

— Откровено. Винаги бъди честен.

— Много лошо, че баща ти не е бил убит.

— Моля? Макар че няма да оспоря думите ти и дори ми се иска аз да го бях направил.

— Самоубийството няма да ти помогне да получиш парите, но ако е убийство и ако не го е извършил някой от онези, които ще се облагодетелстват, парите ще бъдат твои.

Лейн се засмя. Не можа да се сдържи.

— Знаеш ли, не за първи път мисля с одобрение за убийството, когато става въпрос за баща ми…

Отвън долетя пронизителен писък, който проехтя като изстрел

— Какво е това, по дяволите? — запита рязко Самюел Ти и двамата скочиха на крака.

ГЛАВА ДЕВЕТА

— Scheisse! Meine Gute ein Finger! Ein Finger…

Лейн излезе като стрела от къщата със Самюел Ти по петите, бърбънът се плискаше от чашата му и той изля с едно-единствено рязко движение течността в храстите, докато слизаше по каменните стъпала. Вдясно Лизи бе клекнала над дупка в лехата с бръшляна, едната й длан бе поставена на земята, а с другата отблъскваше Грета, която продължаваше да крещи на немски.

— Какво има?  — запита той, като дотича.

— Лейн…  — Лизи си свали шапката с периферия и вдигна поглед към него.  — Лейн… имаме проблем.

— Какъв…

— Пръст — Лизи кимна към дупката в пръстта.  — Мисля, че е пръст.

Лейн поклати глава, като че ли това щеше да помогне и да придаде смисъл на думите й. А после клекна и коленете му омекнаха. Наведе се, за да надникне по-добре в плитката дупка…

Господи… по дяволите. Беше пръст. Човешки пръст.

Кожата бе изцапана с пръст, но пръстът бе непокътнат и все още цял, освен това беше дебел, сякаш се е подул след отрязването или… откъсването, или каквото беше там. Нокътят бе равно подрязан и също толкова бял, колкото и плътта, а разрезът бе чист, месото вътре — посивяло, а бледото кръгче бе костта.