Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 41

Помисли си, че това тук можеше да промени играта. Оставаше да се види дали е добра новина… или лоша.

— Едуард — прошепна.  — Едуард, какво си направил…

* * *

А в Огдън Едуард седеше в своето кресло като Арчи Банкър и отказваше да поздрави посетителя си както подобава.

— Няма причина да си тук.

Доктор Майкъл Калби му се усмихна мило. Той бе на трийсет и пет, но изглеждаше много млад, красивото му лице и гарвановочерната коса издаваха, че е наполовина иракчанин, кафявите му очи не пропускаха нищо и мятаха предупредително мълнии, ако решеше, че някой се опитва да го манипулира. Интелектът му бе толкова страховит, че завърши медицина още като тийнейджър, получи гражданство и започна да помага на баща си в практиката му.

Едуард бе техен пациент от години, но не бе плащал таксата си, откакто се върна в Шарлмонт. Но това като че ли не интересуваше Калби.

— Наистина нямам нужда от теб — продължи Едуард.  — Десенът на вратовръзката ти от скрабъл ли е?

Доктор Калби сведе поглед към шарената си копринена вратовръзка.

— Да. И ако нямаш нужда от мен, защо не станеш и не ме изпратиш до вратата като истински джентълмен, какъвто си?

— Живеем във времето на персоналните компютри. Не искам да рискувам да обидя мъжествеността ти. Това може да отприщи нежелани реакции в интернет.

Кимна към Шелби, която стоеше на заден план със скръстени на гърди ръце като състезател по смесени бойни изкуства, който преценява противника в очакване на битката.

— Тя каза, че си се препънал в конюшнята.

— Каза го вече пет пъти — Едуард посочи старомодната черна чанта в ръцете му.  — Истинска ли е?

— На дядо ми е. И е пълна с разни неща.

— Не обичам близалки.

— Не обичаш много неща, доколкото чух.

Лекарят пристъпи напред и коленичи пред пантофите с монограм на Едуард, единствените, които прилягаха добре на стъпалата му заради изкълчения и подут глезен.

— Обувките ти са фантастични.

— Бяха на дядо ми. Чувал съм, че мъжете от Кентъки никога не купували нови, освен за съпругите си. Нашият гардероб, от друга страна, се състои само от меки, ръчно изработени обувки и рибарски принадлежности.

— Боли ли?

Разнебитеното тяло на Едуард се изви на стола, ръцете му стиснаха здраво страничните облегалки, а той бе принуден да стисне зъби.

— Не, никак.

— А сега?

Глезенът му бе извит в другата посока и Едуард изсъска:

— Това да не е отмъщение за думите ми, които издават, че съм женомразец?

— Значи признаваш, че боли.

— Само ако кажеш, че си демократ.

— Признавам го с гордост.

Едуард искаше да продължи размяната на реплики, но невроните му бяха претрупани с прекалено много сетивна информация и дори частица от нея не бе добра. Докато сумтеше и ругаеше, усещаше ясно присъствието на Шелби, застанала отстрани и гледаща представлението със смръщени вежди.

— Можеш ли да го опънеш?  — запита Калби.

— Мислех, че е опънат.

След още два часа мъчения — окей, бяха по-скоро най-много две минути  — доктор Калби седна на пода.

— Не мисля, че е счупен.