Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 38

Дж. Р. Уорд

— Колко.

Самюел Ти го стрелна с поглед над ниската масичка за кафе.

— Половината. От всичко, което е на твое име. Което е около осемдесет милиона долара.

— Тя луда ли е?

— Да, но нека обобщим, Шантал разполага с информация, която ти не искаш да излезе в пресата — тъй като Лейн не запълни мълчанието, Самюел Ти каза:

— Бременността е проблем.

— Един от многото.

— Затова ли се е самоубил баща ти?  — запита тихо Самюел Ти.

— Не знам — Лейн сви рамене.  — Независимо от това, няма да й напиша такъв чек, Самюел. Няма да стане.

— Виж, моят съвет към теб е, специален съвет… като се има предвид бременността й и самоубийството на баща ти.  — Самюел Ти се наслади на още малко от бърбъна.  — Мисля, че трябва да платиш парите — и не мога да повярвам, че го казвам. Бях готов да се боря с нея за всичко, с изключение на годежния пръстен. Но трябва да се вземе под внимание репутацията на семейството ти. И да, знам, че това е ритник в задника ти, но като се има предвид как се продава сега бърбъна, след три години, а може би и по-малко, парите ти отново ще бъдат същите. По много причини сега не е моментът да защитаваме принципите си, особено ако живееш с градинарката си.

— Тя е завършила ландшафтна архитектура — изскърца със зъби Лейн.

Самюъл Ти отново вдигна ръка с длан нагоре.

— Моите извинения. Колкото до Шантал, ще съставя желязно, безмилостно споразумение, ще я принудя да отрече бащинството ти и ще осигуря тя и детето да нямат контакт с никого под този покрив…

— Дори Шантал да подпише нещо такова, пак няма да напиша онзи чек.

— Лейн. Не бъди задник. Адвокатът й ще направи така, че около семейството ти да се разрази буря в медиите, каквато дори не можеш да си представиш. И майка ти не знае за бременността, нали?  — Лейн поклати глава, а Самюел Ти сниши глас.  — Тогава нека оставим нещата така, какво ще кажеш?

Лейн си представи жената, която го бе родила да лежи в онова състояние в сатенените си чаршафи на горния етаж. Изкушаваше се да повярва, че може да я държи настрани от всичко това, но сестрите, които се грижеха за нея денонощно, бяха част от света, четяха вестници, слушаха радио на смартфоните си.

Но имаше и по-голям проблем.

Изглеждаше му ирония на съдбата, че наля в чашата си от семейните резерви, когато каза:

— Нямаме парите.

— Знам, че има клауза, която пречи да се прахосват пари. Баща ми я вписа. Но това важи само ако те съди трета страна. В твоя случай обаче попечителският фонд може да състави план на плащанията. Струва ми се, че ще е по-евтино да се купи мълчанието й. Бордът ти се състои от старчета, които вярват, че другите нито трябва да виждат, нито да чуват за любовниците и че самоубийството е престъпна слабост…

— Имаме и по-големи проблеми от бременността, Самюел Ти. Защо мислиш, че Джин се омъжва за Ричард?

— Защото има нужда от мъж, когото може да контролира.

— Защото има нужда от парите му.

При други обстоятелства щеше да му е забавно да види как на лицето на Самюел се изписва разбиране, примесено с изненада.

— Какво…? Съжалявам, какво?

— Баща ми е имал няколко причини да скочи от моста и някои от тях са финансови. От сметките липсват страшно много пари, компанията ни също няма пари в брой. Аз буквално нямам парите, за да платя на Шантал сега или след време.