Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 37

Дж. Р. Уорд

— Имам среща…

Но Самюел Ти, който не се страхуваше от мистър Харис, вече бе свършил работата.

Адвокатът му се усмихваше като модел на Том Форд, какъвто и можеше да бъде.

— Да спазваш уговорките, си е близко до съвършенството.

— Което обяснява защо винаги закъснявам.

Двамата си стиснаха длани и се потупаха по гърба.

— Имам нужда от питие, Сам.

— Ето защо обичам да представлявам приятелите си. Особено онези, които са в бизнеса с алкохол.

Лейн го поведе към салона.

— Приятели? Ние сме почти семейство.

— Не, тя се омъжва за другиго — Лейн погледна назад, но Самюел Ти махна с ръка, сякаш за да прогони думите.  — Не това имах предвид.

„Глупости“, помисли си Лейн. Но не каза нищо за мъчителната връзка на сестра си Джин със Самюел Ти — те бяха като Скарлет и Рет, но ако махнеш мустаците и добавиш два мобилни телефона. И по дяволите, така, както се развиваше ситуацията с финансите на семейството, може би Джин дори щеше да си направи рокля от завесите на тази стая. Бяха в прасковен цвят, който тя много обичаше.

Лейн взе бутилка от семейните запаси, наля бърбън в две чаши от уотърфордски кристал и подаде едната на адвоката. И двамата го изгълтаха на една глътка, след което бързо напълниха чашите отново.

Лейн взе бутилката със себе си и се отпусна на тапицирания с коприна диван.

— И така, какво е положението, Самюел Ти? Колко лошо ще стане и колко ще ми струва?

Адвокатът му седеше срещу него, от другата страна на мраморната камина. От портрета над камината ги гледаше втренчено Илайджа Брадфорд, предтечът, който бе построил Ийстърли, за да докаже, че семейните пари си струват.

— Слуша ли радио тази сутрин?  — попита Самюел Ти.

— Не.

— Вече всичко е обществено достояние — протегна ръка с длан нагоре.  — Самоубийството на баща ти. Не и че Шантал е бременна. Чух го по радиото, докато идвах насам. Съжалявам — и съм сигурен, че утре всичко ще е във вестниците. Вече сигурно е в интернет.

Лейн потърка очи.

— По дяволите! Шантал ли е разпространила новините?

— Не знам. Източникът, когото цитират, е „анонимен“. Можем да говорим с помощник-шерифа Рамзи и да видим какво ще открием.

— Не е бил, който и да е от хората на Мич, мога да ти кажа. Той ще ги убие, ако го направят.

— Съгласен съм. И не мисля, че е бившата ти съпруга. Ако беше Шантал, защо да пази бременността си в тайна? Ако иска истински да ни прецака, щеше да го разтръби наляво и надясно — макар че, като знам кой адвокат си е избрала, не мисля, че ще си седи мирно и кротко.

— Кого е наела?

— Рейчъл Пратър.

— Коя е тя?

— Представи си сблъсък между Глория Олред с Хълк  — макар че последният не е с кой знае какъв външен вид, помисли по-скоро какво ще се случи, ако я ядосаш. Тръгнала е от Атланта и ми се обади снощи в десет часа. Вече си бях облякъл пижамата. Жената, с която бях, не беше.

Лейн можеше само да си представи.

— Няма нужда да си хабя времето да питам, разбирам. Колко искат?

Самюел Ти вдигна чашата си.

— Знаеш ли, това всъщност е най-добрият бърбън, който съм пил. Толкова плътен и…