Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 36
Дж. Р. Уорд
Ричард повдигна вежди.
— Не мислех, че си от тези, на които би им харесало да се задомят и установят в живота.
— В момента не съм. Но мечтаното от мен момиче е някъде там. Просто го знам.
Това беше лъжа. За нещастие, то се женеше за този задник, с когото закусваше — а и думата, която най-добре би описала ролята на Джин в живота на Самюел Ти, беше „кошмар“. Но той щеше да й отвърне. Щеше да е там, когато тя върви по пътеката в църквата с този глупак, само за да си спомни каква бе реалността на тяхната връзка.
Шумът от мощен двигател изпълни старомодната стая с прозорци с единични стъкла и Самюел Ти кимна на щастливата двойка.
— Клиентът ми пристигна. Мога да позная рева на двигателя на порше навсякъде. Той е като звуците на женски оргазъм — нещо, което никога не забравяш.
Обърна се, но се спря на прага.
— Нещо, за което работиш, когато става въпрос за нея, Ричард. Желая ти късмет с това и ми се обади, ако имаш нужда от инструкции. Аз й дарих първия.
* * *
Лейн влезе в двора на Ийстърли със своето порше 911 и паркира до ягуара на адвоката.
— Каква гледка — каза, като слезе.
Лизи вдигна поглед от лехата с бръшлян, пред която бе коленичила. Избърса челото си с ръка и се усмихна.
— Започнах едва преди пет минути. Ще е още по-красиво след час.
Той стъпи на подрязаната трева. От далечината долиташе звукът на работеща косачка, щракането на електронни ножици и тихото жужене на прахосмукачка за листа.
— Искам да си поговорим за професията ти — наведе се и я целуна по устата. — Къде е…
— Guten morgen.
Лейн изправи гръб и прикри гримасата си.
— Грета. Как си?
Партньорката на Лизи в работата се появи откъм магнолиевото дърво, а Лизи се стегна и й кимна. С късата си руса коса, с очилата с рамки от костенурка и практичното си отношение към всичко Грета фон Шлайбер беше способна на подвизи в градинарството — и на дълбоко, трудно за понасяне недоволство.
Тя му отвърна с поток от немски думи, а той бе сигурен, че му желае добър ден по начин, по който би заявила, че иска на главата му да падне пиано.
— Имам среща със Самюел Ти — каза той на Лизи.
— Желая ти късмет — Лизи отново го целуна. — Тук съм, ако имаш нужда от мен.
— Имам нужда от теб…
Изсумтяването на Грета бе отчасти като изпръхтяване на кон, отчасти като кудкудякане на квачка… отчасти като базука, насочена в главата му, и той го прие като знак, че трябва да тръгва. Макар че това бе къщата на семейството му, той не искаше да има вземане-даване с немкинята — а и не можеше да каже, че не си е заслужил неуважението й.
Беше време да оправи нещата.
— Става дума за развода — прошепна на Грета. — Развода ми с Шантал.
Леденостудените й сини очи мятаха мълнии към него.
— Време беше. И искаш да кажеш, че мастилото върху документите е изсъхнало, ja?
— Грета — Лизи изруга. — Той е…
— Разбра ме — Лейн насочи пръст в лицето й. — Само гледай.
Закрачи към главния вход на Ийстърли и сметна, че е късметлия, задето не го удариха с хавлия по тила. Но наистина мислеше това, което каза.
Огромната врата се отвори и той реши да си го изкара на иконома.