Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 201

Тя отново отпи от лимонадата.

— Тогава защо правихме любов онзи ден?

— Защото съм слаб негодник. И понякога правим неща, които искаме, дори ако не са правилните.

— А…

— Никога няма да те забравя, Сътън. Никога.

— Говориш, сякаш Огдън Каунти е на другия край на света.

Но пък проблемът не бе в географските разстояния.

— Ако ме намразиш — каза дрезгаво той,  — няма да те виня.

— Няма да те намразя — тя отиде до трофеите и се загледа в тях, защото не искаше той да види очите й.  — Кажи ми нещо.

— Какво?

— Когато те видя някъде, разбираш ли, някъде из…

— Няма да ме видиш.

Тя внезапно си представи как той я избягва на дербито, като бяга и скача зад подпорните колони и се крие зад вратите на тоалетните.

— Няма да ме видиш, Сътън.

— Значи наистина затваряш вратата — тя се обърна към него и посочи чашата си.  — Имаш ли нещо против да я оставя някъде? Всъщност не съм жадна.

— Аз ще я взема.

Тя вдигна брадичка, приближи до него и сложи чашата в ръката му. Когато отстъпи назад, къщичката се разтърси от гръмотевица — изглеждаше съвсем навреме.

— Направи ми една услуга — каза тя с дрезгав глас.

— Каква?

— Не се опитвай да ме изпратиш до колата, нито ми предлагай да остана още малко тук. Остави ме да си отида поне с малко гордост, съгласен ли си?

Очите му, тези страхотни очи, се взираха в нея, без да мигат и толкова съсредоточено, че тя се чувстваше така, сякаш Едуард прави снимка с бавна скорост.

Той кимна веднъж.

Тя примигна, стискайки силно очи, и прошепна:

— Сбогом, Едуард.

— Сбогом, Сътън.

През вратата. Навън в бурята.

Проливният дъжд беше студен и тя вдигна лице към небето, докато вървеше към мерцедеса. Мислеше, че това е третият път, при който върви в дъжда заради него. И когато седна зад волана и затвори вратата, тя стисна волана с все сила, докато градушката трополеше като миниатюрна армия с безброй мънички ботуши върху метала и стъклото, които я подслоняваха.

За разлика от първия път, когато бе дошла сама с колата на това място, сега тя знаеше как да включва скоростите. Вече не търсеше задната скорост… така че да се налага проститутка, която изглежда точно като нея, да й казва какво да прави.

Отправяйки се към селския път, който щеше да я отведе обратно в света, към който принадлежеше, тя вдиша дълбоко толкова много пъти, че й се зави свят.

По дяволите, още усещаше вкуса на онази лимонада.

* * *

Едуард издиша бавно и продължително, когато чу колата на Сътън да се отдалечава бързо. После погледна двете чаши в ръцете си.

Изля остатъка от чашата си в нейната, остави празната чаша настрани и изпи лимонадата, която баба й я бе научила да прави в горещите следобеди на Кентъки. Дванайсет лимона. Срязани на две върху дървена дъска с голям нож. Прясна вода от Кентъки, целуната от варовикова скала.