Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 199

Това принуди Сътън отново да прехвърли вниманието си върху жената. Беше ниска и много атлетична, джинсите й бяха опънати върху бедрата, ботушите й бяха износени, русолявата й коса бе вързана на конска опашка — подходяща за физическа работа. Беше трудно да прецени чертите на лицето й единствено от профила, но кожата бе целуната от слънцето и тя със сигурност излъчваше младост, здраве и увереност в тази обстановка.

От време на време жената се обръщаше към мъжа до себе си.

Изглежда не забелязваше Едуард.

Едуард изобщо не забелязваше Сътън…

Сякаш прочел мислите й, погледът му се отмести и той се изправи. В същия миг жената и мъжът с нея откриха, че вече не са сами и се огледаха изненадано.

Сътън се отдръпна от вратата толкова бързо, че почти загуби равновесие, защото бе на високи токчета. Това не беше ли напомняне, че докато жената пред онзи бокс явно бе в стихията си, Сътън нямаше какво да прави тук — не би могла да язди кон в костюма „Шанел“, който носеше в момента, нито да чисти боксовете с обувките си „Лубутен“.

Това бе новият живот на Едуард. Винаги се бе интересувал от коне, но сега вече наистина отглеждаше и развъждаше собствени животни.

Тази жена, тази естествено красива, физически здрава жена, беше напълно подходяща за живота във фермата. Съвършена за новия Едуард.

Сътън, с мерцедеса, към който се бе запътила, със заседанията на управителния съвет и корпоративните стратегии, представляваше всичко, свързано със старото му съществувание.

Не трябваше да идва.

— Сътън!

Когато той извика името й, тя се изкуши да тръгне още по-бързо към колата си, но се тревожеше, че той ще се опита да я последва и ще се нарани.

Тя спря под дъжда, бе почти непоносимо да се обърне. Не бе спирала да мисли за него, откакто бяха заедно за последен път, но междувременно той бе на това място, с тази жена — дори ако в момента не бе „с“ нея? Ако се съдеше по израза на лицето му? Щеше да бъде.

Сътън изправи рамене и се обърна към него. И за миг спря изненадана.

Цветът на лицето му бе свеж, кожата му не беше сивкава, както преди, а зачервена от…

Е, какво пък, може би просто бе смутен, че тя го е хванала. Само че той не правеше нищо лошо, нали? Просто го бе видяла в момент, когато не е очаквал някой да го гледа и освен това те двамата нямаха връзка. Той не й бе обещавал нищо.

— Съжалявам — каза тя.  — Не трябваше да идвам.

Той спря пред нея.

— Вали.

— Така ли?  — той я погледна особено и тя махна с ръка.  — Искам да кажа, разбира се. Да. Ела вътре.

Той я хвана за лакътя, а тя поклати глава.

— Не, наистина, няма нужда…

Ослепителен блясък и яростен грохот на светкавица, която удари нещо дървено наблизо, я накара да се почувства сякаш Господ е решил да й даде урок. Но не можеше да реши какъв е този урок, дори животът й да зависеше от това.

О, кого лъжеше. Трябваше да се откаже от цялата тази история с Едуард.

— Хайде — покани я той.  — Докато не сме загинали тук.

Вървейки към къщичката, тя отново чу в главата си гласа на губернатора на щата да й предлага краткосрочна неангажираща връзка и в края на краищата това не изглеждаше толкова лоша идея.