Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 198

Джон отново се обърна към картината.

— Никога няма да струва по-малко — каза Лейн.  — Парите ти не биха могли да бъдат вложени в нещо по-сигурно. Или по-красиво. В случай че спечелиш срещу мен.

Мина доста време, преди Ленгхе да се обърне към Лейн.

Със сериозен глас, сякаш наистина искаше отговорът му да бъде различен, Богът на зърното каза:

— Най-добре да се обадя на жената. А ти най-добре донеси онези документи.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И СЕДМА

Сътън имаше промеждутък между заседанията и просто бе решила да шофира от управлението на „Сътън Дистилъри Корпорейшън“ в центъра Шарлмонт чак до Отдън Каунти в следобедното натоварено движение.

Мерцедесът й по собствена воля направи завой наляво към идеално павираната алея, която по някаква случайност бе входът на забележителните конюшни „Ред енд Блек“. След което автомобилът продължи по пътя през полята до съвършено поддържаните обори… и още по-нататък — до малката къщичка на управителя, където живееше Едуард.

След като спря на тясното място за паркиране, което бе използвала преди, тя излезе с намерението да… о, по дяволите, още не бе обмислила това.

Но отиде до вратата, почука и след като не получи отговор след още няколко опита, бутна вратата и влезе.

Тя погледна към стола в центъра на стаята и почти очакваше да го види седнал там в безсъзнание или мъртъв, за което имаше толкова много причини: раните, алкохола, огорчението.

Но не.

Почувства се, сякаш е избегнала да се превърне в глупачка, отстъпи, излезе, затвори вратата и реши, че ако се върне направо при колата си и натисне газта, все още би могла да отиде до фитнеса за една усилена тренировка преди вечерята, на която щеше да се срещне с Ричард Пфорд, за да обсъдят новите договори за продажбите на продукцията на Сътън.

Честно, тя би предпочела някой да забие вилица в окото й. Човекът притежаваше харизмата на сметало, но бяха заложени милиони долари и щяха да я придружават поне четирима адвокати и трима от старшите членове на управлението на компанията.

Наистина имаше нужда от активна тренировка във фитнеса…

Погледът й бе привлечен от пикап на „Ред енд Блек“, който спря зад най-близкия обор. И когато Едуард слезе от него и влезе вътре, без да я види, сякаш нещо се скъса в нея.

В края на краищата тя тръгна към предната врата на обора въпреки дъжда.

Светлината идваше иззад гърба й и тя видя жена, която стоеше пред една от клетките почти в средата на обора и говореше с някого… а Едуард спря и се загледа в нея, скръстил ръце на гърдите си, тялото му се облягаше върху една от подпорните колони до входа.

Изразът на лицето му…

Никога досега не беше виждала подобен. Топъл. Нежен. Примесен с копнеж.