Читать «Ангелският дял» онлайн - страница 197

Джоуи отново каза нещо. Тя му отговори.

Шелби погледна Джоуи. После погледна настрани.

Джоуи погледна Шелби. После погледна настрани.

Едуард се облегна на здравата дървена колона, остави чантата с инструменти, скръсти ръце на гърдите си и се усмихна.

После се отдръпна от колоната. Беше забелязал, че докато наблюдава тях двамата… някои стои неподвижно до отворената врата в другия край на обора.

И наблюдава него.

* * *

— Чакай малко. Какво каза?

В игралната зала на Ийстърли Джон Ленгхе обърна гръб на картината на Рембранд и ако се съди по израза на лицето му, Лейн би могъл да хвърли димна граната в средата на билярдната маса, без събеседникът му да забележи.

Лейн кимна към картината на баба си.

— Да играем за нея.

— Това не е сериозно.

— Защо? Защото струва поне четиридесет и пет милиона и това е много голям залог?

— Не, не е това. Но защо изобщо искаш да се разделиш с подобна картина?

Да, само един милиардер би могъл да каже това сериозно. И думите му да имат буквален смисъл.

„Просто трябва да се усмихнеш в отговор на подобна реплика — помисли Лейн.“

— Значи не се интересуваш — вдигна ръка той.  — Дори ако ти дам всички документи, за да ги прегледаш, както и застрахователната полица и ако говориш със съпругата си? Знам, че ще искаш да си сигурен какво мисли тя, но не забравяй, че ако ме победиш, ще занесеш картината у вас и тя ще може да я види с очите си.

Ленгхе потърка силната си челюст, огромният му бицепс се сви.

— Нека изясня това. Аз залагам четиридесет и пет милиона. Ти залагаш картината.

— Трябва да са четиридесет и пет милиона плюс данък печалба, който ще трябва да платя. Мога да извикам някого от данъчните още сега и да ти кажа точно колко е той. И тази картина не е част от наследството на баща ми. Тя е собственост на майка ми, подарена й е от нейната майка, когато Голямата В. Е. се изнесла и майка ми станала стопанка на Ийстърли. Така че мога да ти дам документ, че картината е свободна от тежести.

— Майка ти няма ли…

— Тя никога не е била особено привързана към нея. Тя харесва Максфийлд Периш. А майка й винаги е имала вкус към по-мрачни картини. Ще ти дам документ, че тя е единственият собственик. Обещавам.

Да, оставаше въпросът за вменяемостта на майка му, но той можеше да се погрижи за това. Единственото, което му трябваше, бе пълномощно, а Самюел Ти можеше да му издаде такова със задна дата отпреди смъртта на баща му и Господ бе свидетел, че Самюел нямаше да се посвени да направи фалшификация в подобен случай. Освен това той казваше самата истина: майка му винаги бе твърдяла, че картината я натъжава. Още една причина да не бъде преместена в стая, където по-често влизат хора.

Лейн обобщи всичко само за да бъдат наясно.

— Четиридесет и пет милиона плюс стойността на данъка печалба срещу картината. Тексас Холдем, пет карти. Еднакъв брой чипове. Играем един на един, докато един от нас загуби. Давам ти цялата документация, с която разполагаме, и ако по някаква причина направиш нова оценка и тя е по-ниска от това, което си платил, ще ти дам колкото още картини на стари майстори са необходими, за да покрия разликата — Лейн посочи картината.  — Но ще ти кажа нещо. Казаха ми, че кураторът на старите майстори в Музея за изящни изкуства в Бостън дошъл на обеда по случай дербито миналата година и баща ми го попитал дали да продаде картината за четиридесет и пет милиона. Човекът му казал да не го прави, защото картината струвала около шейсет.