Читать «Американска полиция» онлайн - страница 225

Шафино кимна.

— Но това пак не обяснява как си се озовал тук.

— Много просто. Още в мига, в който Хесус ме потърси, надуших, че ми залагате капан. Сигурно ти е хрумнало на теб, все пак ти командваш парада и така нататък. Знаех и че държиш собственоръчно да ме направиш на решето.

— Линда ми беше жена. Май го забравяш.

— Нищо подобно, помня го прекрасно — уверих го аз. — Затова и уредих тази мила среща. Но както и да е. Ако искаше да ми теглиш куршума, трябваше да отскочиш до Вашингтон, а това означаваше да минеш през навалицата ченгета, репортери и други отрепки, дето бивакуват пред къщата ти. Можеше да го сториш само ако станеше невидим.

— Такъв съм си от малък — невидим.

— Сутринта пратих човек да държи под око къщата ти. По едно време ти дойде посетител. Един-единствен. Ченге с мотор. Нали навремето си бил в щатската моторизирана полиция?

Шафино се ухили до уши.

— И още как! Цели два пъти са ме обявявали за полицай на месеца.

— Линда ми е казвала, че тъкмо там си се запалил по мотоциклетите. Но както и да е. Та това ченге ти идва на гости и остава в къщата ти точно петдесет и две минути. Или иначе казано, петдесет и две минути след като идва, ти излизаш от дома си, облечен в неговата униформа, с неговата каска на главата. Мяташ се на мотора и дим да те няма. Та кое е ченгето, което се разхожда по долни гащи в къщата ти и брои минутите, докато се върнеш?

— Алдо — уточни Шафино. — Горе-долу сме еднакви на ръст, само дето задникът му е по-голям. Имаш ли нещо против да ми кажеш кого си пратил да ме дебне пред нас?

— Баща си — отвърнах. — Убеждавах го как ли не да не се набърква, но шило в торба не стои. Особено пък след онова, което твоите хора му причиниха. Записал номера на мотора. Оказа се, че се води на твое име. Линда ми е казвала, че се държиш с мотоциклетите си по-добре, отколкото с нея.

— Ами да. Те не ми създават главоболия. Така и не съм го забелязал баща ти. Значи е добро ченге. Предай му, че съм го казал. Но още не си ми обяснил как си разбрал, че ще дойда тук.

Подметнах, че това е било най-лесното.

— Помниш ли отряда за бързо реагиране? Работихме заедно в него миналата година.

Шафино вдигна показалец.

— Да, далавери с бензин. Руснаци и мутри. Срещаха се тук. Въобразяваха си, смотаняците му със смотаняци, че ако се махнат от града, няма да ги подслушваме. Ядец! Значи покрай тях си се сетил да дойдеш тази вечер на това прекрасно местенце.

— Линда ми помогна да те спипам. Странно, нали? Казвала ми е, че си вманиачен на тема мотори и че си стиснат като маймунско дупе. Предпочиташ да си простреляш палеца на крака, отколкото да се охарчваш за нещо. Повечето ченгета разчитат да се возят гратис на служебните мотоциклети, ти обаче предпочиташ да си се возиш на своя. Докато идвах насам, се сетих, че ще вземеш самолета от летище „Ла Гуардия“. И се запитах къде ще оставиш мотора, без да се налага да плащаш.

Шафино кимна.

— Така значи, Линда ти е споменавала за мотоциклетите. Навремето баща ми казваше, че всичко що е с цици и гуми, рано или късно ще ти излезе през носа. Оказа се прав човекът.