Читать «Американска полиция» онлайн - страница 226

— Ченгетата следват принципа — гарван гарвану око не вади. И ти си разчитал на това — сутринта, преди да дойде при теб, онзи дебелак Алдо се е отбил дотук. Цъфнал с мотора и с униформа на моторизираната полиция и почнал да разтяга на Сефъс някакви локуми как работел под прикритие и дебнел едни наркопласьори на летището. Подметнал може ли да остави мотоциклета в гаража и Сефъс му казал — ама разбира се, защо изобщо пита! Да влиза и да излиза колкото му душа иска.

Шафино си погледна часовника и отсече:

— Горе-долу е било така. Но да се върнем на Бауза.

— Бързаш ли за някъде? Защо си гледаш непрекъснато часовника?

— Бързам, да. Искам да се прибера, докато Алдо не е омел всичко в хладилника. Тоя кретен живее, за да плюска. Откъде според теб му е тоя гъз?

— Засега плановете за пътешествия се отлагат — отрязах го аз. — Та да се върнем на Бауза. Казах му, че има свидетел на убийството на Линда. Оня само дето не си глътна езика. И знаеш ли какво си помислих? Помислих си, че се е уплашил да не го опандизят и него заедно с теб. Което ще рече, че ме е излъгал, когато се е клел, че иска да те натопи.

— Свидетел значи. Чакай да помисля. Някой, който ме е видял да влизам заедно с Джули и Линда в гаража. Няма кой друг да ме е видял освен Оз Лезневич и Алма. Освен тях в къщата нямаше никого.

Отстъпих вдясно. Чудех се как да попреча на Шафино да си възвърне самообладанието.

— Не забравяй и Херцога — напомних му аз.

— Адвокати! Седнат ли да ти пишат сметката, и веднага се включва алармата за крадци.

— Снощи го видях и той не обели и дума за парите и другите вещи, които намерих в подземието на летището. И това е същият мухльо, който ми се домъкна вкъщи с две-три мутри и се опита да ме заплашва, задето съм отказвал да му предам намереното. А снощи си беше самото въплъщение на сговорчивостта, беше по-тих и от водата. Сутринта е оставил на телефонния секретар на Карлайл съобщение, от което се подразбира, че дните ми са преброени. Така де, като чуе подобно нещо, човек се замисля.

Шафино се пипна по ципа на коженото яке.

— Елдър се ядоса, че Алдо и Келър са се гаврили с Карлайл на летището. Заканваше се да им изпотроши кокалите с бейзболна бухалка. Не знаеше, че се канят да я изнасилват. Сигурно не е зле да й го кажеш. — Шафино се изкикоти. — Подочух, че вие двамата с Футман сте си побъбрили. За слабостта му към мургавелките.

— Споменах му Йонкърс, онзи само дето не ми се издрайфа върху обувките.

— Той — Футман де — ми звънна снощи. Почна да ми се пеняви. Откъде си знаел за него и за малката госпожичка Тъкър. Казах му, че нямам представа.

— Точно така. С тази малка подробност, че Бауза няма да каже и гък, ако не си му дал своята благословия. Излъгал си Футман. Но защо ли изобщо се учудвам. Ти лъжеш всеки срещнат.

— Инак как ще се оправям в тоя живот бе, човек?

— Малко оттук, малко оттам и готово! Но това за Футман и щерката на кмета си е голата истина. А останалото са празни дрънканици. Вероятно си разчитал, че няма да доловя тънката разлика.