Читать «Американска полиция» онлайн - страница 224

Той закачи сака на ръчките на мотора, свали каската и я хвана под мишница. Завъртя глава и разтри тила си. Така де, и на него не му беше леко — денят беше ужасен.

Излязох иззад стълба, насочил пистолета към гърдите на мъжа.

— Изглеждаш страхотно — изсъсках.

Пред мен стоеше не друг, а Шафино. Мале, само как се сащиса клетият!

Не го бях виждал да губи ума и дума. Хайде де, това перде да онемее! Сега обаче върху главата му се бе стоварила най-голямата от всички изненади. Смръщи се, сякаш току-що си е прищипал ръката с автомобилна врата. Отвори уста и понечи да каже нещо, но не се чу и звук.

— Обърни се! — наредих му аз. — С гръб към мен. А си мигнал, а съм ти прерязал гръбначния стълб на две.

Той се подчини. И чак тогава си възвърна дар словото.

— Голям късметлия си, ще знаеш. Приличаш ми на педал без СПИН. Търсим го под дърво и камък във Вашингтон, а той, моля ви се, бил тук. И ми размахва пистолет. Но аз не съм Стивън Сегал, няма да се правя на герой.

Опрях глока в гърба му, издърпах единайсетмилиметровия пистолет от кобура му и отстъпих назад. После оставих оръжието на Шафино върху циментовия под, заповядах му пак да се обърне с лице към мен и да се дръпне назад. Държах глока насочен към гърдите му.

— Бива ли такова нещо! — подметнах. — Да заминеш, без да ми кажеш и думица, без да напишеш и ред или да ми звъннеш. А уж значехме нещо един за друг. Чувствам се употребен.

Шафино стисна каската под мишница.

— Как надуши какво става?

— Все пак сме ченгета, забрави ли? — възкликнах аз. — Плащат ни да сме готови за най-лошото. Първата ти грешка беше Бауза. Защо да си кривиш душата, признай си, че от него надали ще стане президент.

— На мен ли го казваш? Ако кръстосаш латиноамериканец с горила, какво ще се получи — тъпа горила! Къде пак е объркал конците тоя смотаняк?

— Къде ли не!

— Чудничко.

— Ти ме предупреди, че ще се срещнем, и то скоро — натъртих аз. — И след ден наш Хесус ме кани на обиколка из любимата ни столица. Интересно съвпадение, нали?

— Карай нататък.

— Вчера в парка обсъждаме какъв изпаднал тип си. Очаквах Бауза да провери дали не го записвам. Но не. Хесус ми вярва на едната честна дума. Веднага надуших, че има нещо гнило. Поне от приличие трябваше да се престори, че се презастрахова, все пак любезният ни разговор беше все за неща, за които като нищо ще гние до живот по затворите — като се почне от пране на пари и се стигне до убийства. А колкото до това дали те е предал, няма такова нещо. Къде ти! Доста отдавна си му взел страха, не смее клетият и да гъкне.