Читать «Американска полиция» онлайн

Марк Олдън

Американска полиция

Посвещавам на Джо Карекио, който е най-доброто от Фиър Мар

Бих искал да благодаря на майка си — Кортни, за обичта и неотклонната вяра, а също, задето ми помогна да вляза в досег с душата на тази книга. На Ричард Пайн, който се справи чудесно с всичко и без когото книгата нямаше да се появи, и накрая на Даян Крофорд, която ми подсказа заглавието и ме накара да повярвам, че Камю е бил прав, когато е твърдял, че жените са единственото, което познаваме от рая на земята.

Всяко общество има престъпността, която заслужава. Точно толкова вярно е и че всяка общност получава законността, за която настоява.

Робърт Ф. Кенеди

„Свободното предприемачество в организираната престъпност“

1.

Играта

Една мразовита мартенска неделя, някъде съм десет и половина вечерта чернокожият скитник склони да помогне на възпълния бял мъж и да му разтовари джипа.

Белият обеща след това да му плати от щедро по-щедро: цяла стотачка за някакви си десетина минути работа.

— Джипът е марка „Додж“, спрял съм точно при входа на паркинга — поясни белият. — Брей, че клинч! Ако не ти се бачка, няма да ти се сърдя.

— Чудо голямо, че е студено. Мен това не ме плаши — отвърна Морис. — Ще дойда.

— Казах ти, най-много десет минути.

Бяха във фоайето от стомана и стъкло на залата за пристигащи на международно летище „Кенеди“, точно пред централното гише за обмяна на валута, което вече беше затворено. Пред гишетата за хотелски резервации, за продажба на билети и получаване на багажа почти нямаше хора.

„Уж е нищо работа, а ще ми даде сто долара!“, помисли Морис и си духна на пръстите, премръзнали от хапещия северняк. За такива пари нямаше нищо против да си топне гащите в бензин и да прекоси на бегом и пъкъла.

Негърът наближаваше четирийсетте, беше слаб, с месести устни, черни мустаци и козя брадичка и сплетена на плитчици коса, скриваща белега, останал му, след като едно ченге го беше фраснало с радиостанцията толкова силно, че батериите бяха отхвърчали.

Беше без горни предни зъби. Останалите му зъби бяха или счупени, или потъмнели, по страните му имаше пъпки от огънали се навътре косми. Негърът се бе заметнал с мърляв зелен юрган и беше нахлупил на главата си проскубана кожена шапка. Вместо обуща бе нахлузил няколко чифта чорапи, вкоравили се от мръсотията. В джоба на панталоните бе пъхнал нож за линолеум — за всеки случай.

— Да вървим на паркинга — подкани Морис белия.

— Ти тръгвай — отвърна другият. — Трябва да звънна един телефон. Чакай ме там. Нали запомни — джип додж при входа.

Морис си избърса сополивия нос о юргана.

— Разбрах, разбрах, джип додж.

Белият го загледа как тръгва с юргана, който се повлачи след него по пода. Негърът вонеше непоносимо. Когато излезе през автоматичната врата, белият усети с облекчение как го лъхва студен чист въздух.

Летище „Кенеди“ гъмжеше от бездомни негри, които просеха, крадяха, плашеха до смърт пътниците — живееха незаконно по хангари, електроцентрали, складове, параклиси и административни сгради. Белият забеляза как до прозореца при входа за пристигащи спи някакъв изпаднал негър, загърнат във войнишко одеяло — беше положил глава върху охлузените маратонки, да не му ги задигне някой. Къде, по дяволите, се бе запиляла охраната?