Читать «Американска полиция» онлайн - страница 221

Звъннах и на Дайън. Казах му името на банката в Бронкс и на чиновничката, с която Гавилан се е свързал, и го помолих Маги О’Кийфи да пусне връзките си и да види дали Хесус не е излъгал. Допълних, че ако всичко със сметката е наред, тръгваме за Вашингтон. Заръчах му да ми се обади час по-скоро.

Ама разбира се, обеща баща ми.

Докато го чаках да ми звънне, се запретнах да редя разпиляната поща. Но нещо не ми спореше. Мъчех се с листовете и след двайсет минути, когато Дайън ми се обади. На името на Дамарис наистина била открита нова банкова сметка. В нея имало двайсет и пет хиляди долара.

Тръгвахме за Вашингтон.

Обясних, че искам да пристигнем по-раничко, за да имам достатъчно време да огледам хотела на Джули, преди да се срещна с нея. Щеше ми се да избегна изненадите. Баща ми се съгласи с мен. Рекох, че пак ще го потърся, за да му кажа какво съм направил с билетите, и затворих.

Прекарах следващите няколко часа сам в заседателната зала: разглеждах картите на Вашингтон, уреждах полета, наех по телефона кола, с която да се приберем в Ню Йорк. Звъннах и в хотел „Дюкейн“. Да, предната вечер в хотела била отседнала някоя си госпожа Матю Хопкинс, още не се била изнесла. Междувременно с мен се свърза домакинът на службата, да ми кажел, че кръвта на плъха по чекмеджето все не излизала и не излизала. В три следобед излязох от сградата и се запътих към летище „Ла Гуардия“.

52.

Затваряне на кръга

Бях самичък в гаража на мотела. Виждах през входа летище „Ла Гуардия“, което беше само на стотина-двеста метра оттук и където на тъмната писта, обточена с ярки бели светлини, всеки миг щеше да кацне самолет. Бях дошъл с автомобила преди цели шест часа и оттогава не бях мърдал от летището.

Извадих от джоба на якето сандвич с риба тон и махнах целофана. Това ми беше вечерята. Сандвичът имаше вкус на лепкав буламач.

Докато ядях, си мислех за Хесус Бауза. Предния ден му бях казал точно каквото той очакваше да чуе: че ще ида във Вашингтон и ще се добера до Джули, преди Шафино да я е очистил. Бях излъгал. Но същото беше направил и Хесус. С пътуването искаха да ме хванат в капан.

Изядох си сандвича и се огледах да не би да съм изтървал нещо. Осветлението в гаража беше съвсем мъждиво, затова и включих електрическото фенерче и осветих пространството около себе си. Сега не му беше времето да съм немарлив. Една грешка — една-едничка грешка, и с мен беше свършено, щях да бъда труп. Оказа се, че не съм изпуснал и трошица.

Гаражът се намираше под двуетажен мотел — на равното поле западно от летището имаше три такива еднакви мотела. Криех се тук повече от час. Първо трябваше да се справя с охраната. В това отношение нямаше никакви проблеми. Въпросната охрана беше едно бивше ченге — Сефъс Пюрифай, петдесет и пет годишен негър с бичи врат, който можеше да излочи не знам какви количества евтин алкохол. Познавах се със Сефъс отпреди година, когато Бюрото за борба с организираната престъпност бе използвало един от мотелите, за да се среща със свидетел срещу израелци, разследвани за пренасяне на дрога. Преди да се пенсионира, Сефъс преследвал някакъв заподозрян и си счупил капачката на коляното, затова и излязъл в пенсия. Напоследък предпочиташе да си кротува вътре в мотела, с крак подпрян върху възглавница, да си пие долнопробното вино и да гледа не знам коя си серия от „Дните на нашия живот“. Накрая щях да го предупредя, че съм тук. Но първо трябваше да свърша работа.