Читать «Американска полиция» онлайн - страница 220

— Понеже стана дума за изгорени хора — подметнах аз, — не е зле да си грабваш партакешите и да се чупиш от града, докато твоето приятелче Шафино не е решило да подпали живи и теб, и Мис Канзас.

— Ти не бери грижа за това. Само чаках да получа потвърждение от теб. Вдигаме се с Джина и дим да ни няма оттук.

— Е, хайде, да свършваме. Трябва да уредя някои неща, преди да замина.

— От летище „Ла Гуардия“ излита самолет, с който ще стигнеш във Вашингтон за има-няма четирийсет и пет минути — напомни ми услужливо Хесус. — Но да знаеш, че изчезне ли Джули, Шафино ще хукне да я търси под дърво и камък.

— Не се притеснявай за това, аз имам грижата за Джули — рекох му. — По-добре си намери къде да се скриете с Мис Канзас.

После звъннах на Карлайл, която ми благодари, че съм отишъл с нея на празненството за набиране на средства, а след това съм я изпратил до тях. Говореше, кажи-речи, само тя, и то главно как Елдър я е подвел и не е оправдал надеждите й. Пет пари не давах какъв подляр е Херцога, но жената искаше да си изплаче душата, затова и слушах. Предната вечер телефонът бил иззвънял, тя обаче не вдигнала, понеже знаела, че е Елдър. После си проверила телефонния секретар и както и очаквала, я бил търсил наш Елдър — ридаел клетият, скубел си косите, кълнял се, че Карлайл била единствената жена, която някога е обичал, и стоварвал върху мен вината — бил съм, видите ли, застанал между тях. Накрая и тя се разплакала. Елдър я убеждавал как ли не, че не бил чак толкова лош, колкото го изкарвал Фиър Мар. За късмет не ми оставало още много да му създавам главоболия.

— Тая работа не ми харесва — каза журналистката. — Следващите няколко дни си отваряй очите на четири.

Отвърнах, че ще се постарая.

— Не мигнах цяла нощ и заради онова, което ми разказа за Рей Футман и дъщерята на Тъкър. Обикновено бих отсъдила, че това са поредните дивотии и празни приказки. Но понеже ми го казваш ти, няма как да го подмина току-така. Кметът Тъкър обожаваше дъщеря си. Научи ли истината, ще убие с двете си ръце Рей. Истина ти казвам.

— Ще се обадиш ли на кмета?

— За нищо на света — отсече Карлайл. — Само това оставаше да му съобщавам такава новина. Да ти призная, едва ли ще преживее някога смъртта на момичето.

— „Отчаяните угризения поглъщат в неутолима ярост днешния ден.“

— Това пък сега какво е, пак ли Йейтс?

— Не, Блейк.

— Йейтс, Блейк, Джери Лий Луис. Някой да ти е казвал, че си голям чешит?

— Непрекъснато ми го казват.

— Това пътуване до Вашингтон, за което не обелваш и дума — допълни Карлайл. — Опасно ли е?

— С мен ще дойде и Дайън — отвърнах. — Той е единственото ченге, на което мога да се доверя.

— Дано имате късмет и двамата. Наистина ли не можеш да ми кажеш нищо повече?

Обещах да й звънна утре и затворих.

Поне едно главоболие ми беше спестено — не се налагаше да обяснявам на Хейдън защо заминавам. Днес нямало да идва на работа. Предния ден при зъболекаря му прилошало от инжекцията новокаин. А това ми бе само добре дошло. Кажех ли му какво съм намислил, той нямаше да има избор. Щеше да бъде принуден да ме арестува.