Читать «Американска полиция» онлайн - страница 219

— Тя си е жива и здрава, и косъм не е паднал от главата й — възразих аз. — Така смятам да бъде и занапред. И понеже, както е тръгнало, май ще отскоча до Вашингтон, къде да я търся?

— В хотел „Дюкейн“ на Първа улица и авеню Мериленд, на две крачки е от Ботаническата градина. Намира се при малък парк, част от градината. Джули е отседнала в стая триста и седемнайсет.

Запалих цигара и пъхнах крак в дупката от изваденото чекмедже с плъха.

— Сега там ли е? — поинтересувах се.

— Не, сигурно е в движение. Обикаля и събира парите. След оная малка случка с теб Боби е сменил подхода. Оттук нататък Джули няма да нощува във Вашингтон и да се прибира на сутринта. Вече ще пътува още същата вечер. Ще се връща посред нощ, когато градът е спокоен и по улиците няма жива душа. Така го е измислил Боби. Преди да потегли, Джули ще му звънне, та той да знае кога да я чака.

— Кога ще му се обади?

— В седем. Веднага след това тръгва за Ню Йорк.

Отхапах от поничката с желе, която си бях взел за закуска, и си погледнах вратовръзката. Беше цялата в пудра захар. Изтръсках захарта и чак тогава се сетих, че ще привлече плъховете.

— Значи, ако ида там в седем — уточних аз, — ще заваря Джули в хотелската стая.

— Ако си знае интереса, ще бъде там — натърти Бауза.

— Боби ще чака да му се обади, а с него шега не бива. Особено когато става дума за пари.

— И понеже говорим за пари — вметнах аз, — в стаята на Джули сигурно ще има цяла камара. Какво ще правим с тях?

— Как какво? — подсмихна се Хесус. — Вземи си колкото ти трябват. Няма да ти е за пръв път, нали?

Пропуснах подмятането му покрай ушите си и попитах какво да правя с шкафчето в гардероба на летище „Дълес“. Вашингтонските ченгета на Шафино очакваха някой да се появи и да вземе пистолета и сведенията за хотела на Джули. Ако не отидех да прибера нещата в шкафчето, нищо чудно Студентите да се усъмнят и да решат да отскочат до Джули.

Хесус ми задиша в слушалката — явно мислеше. Накрая отвърна:

— Нещо не разбирам. Накъде биеш?

— Обяснявам ти, че вероятно не е зле да прибера пистолета. Все едно че всичко се развива според уговорката. И чак тогава да отида в хотела на Джули.

— Сега вече схванах. Да, добре си се сетил. Направи го. — Хесус пак си пое шумно дъх и допълни: — Как ще върнеш момичето в Ню Йорк?

— Ако ти кажа, ще знаем и двамата.

— Не се занасяй бе, човек, попитах те само от любопитство. Къде ще я държиш, в квартира за срещи с информатори или у вас?

Пресегнах се да си взема кафето.

— Знаеш ли как да държиш един мухльо в напрежение?

— Не.

— Ще ти кажа някой друг път.

Бауза се докачи.

— Какво ти става бе, човек, да нямаш проблеми с общуването?

— Заминавам за Вашингтон — отсякох аз. — Това ти е предостатъчно. Друго не ти трябва да знаеш. Как се е регистрирала Джули, с истинското си име ли?

— Не, като госпожа Матю Хопкинс.

— Какво? Госпожа коя?

— Нали я знаеш, че е луднала по Винсънт Прайс — поясни Хесус. — Боби ми каза, че си е избрала името Хопкинс, защото така се казвала една от героините във филм на Прайс, където горели на клада вещици.