Читать «Американска полиция» онлайн - страница 218

Забелязах, че адвокатът се изопва като струна — явно беше готов да отвърне на удара. Но и двамата знаехме, че Карлайл го е пронизала право в сърцето. Мъжът, предал жената, която обича, се измъчва като грешен дявол — да не ви дава господ да го изживявате. Тази мъка ме преследваше всеки божи ден, откакто бе умряла Линда, днес я видях и върху лицето на Елдър — той съжаляваше за всичко, което е могло да се случи и което е изгубено безвъзвратно. Беше очаквал тази вечер да тържествува, а сега се оказваше, че е изгубил всичко. „Кънтят стъпки в паметта ми, по коридори, които не сме извървели, към врати, които не сме отворили…“

Но човек може да пренапише живота си само в своето съображение, а Елдър вече не бе в състояние да стори дори това. Надяна непроницаема маска, погледна Карлайл и поклати глава сякаш за да развесели някого, когото току-що са пуснали от лудница.

Репортерката пристъпи към мен. Хванах я за ръката и казах на адвоката:

— Може би вече съм достоен да ме направите почетен член на чернокожата раса. Кога трябва да си платя членския внос?

51.

Пътуването

Когато на другата сутрин отидох в службата, заварих пощата отворена и разпиляна по цялото писалище. Как, кажете ми, клетите ченгета да не страдат от мания за преследване! Колкото до липсващото чекмедже от бюрото, където господин Плъхът бе намерил последен покой, тепърва предстоеше да го върнат на мястото му.

Разрових нахвърляните листове, за да видя дали някой ме е търсил по телефона, и открих две съобщения — от Бауза и от Гавилан. Звъннах първо на Гавилан. Още беше при майка си в болницата и ми се стори съвсем изтощен. Току-що се бил чул с Бауза, който му се бил обадил, за да му съобщи, че е открил нова банкова сметка на името на Дамарис. Момчето си помислило, че онзи пак му хвърля прах в очите, после обаче Бауза му споменал моето име. Гавилан се свързал с банката, откъдето потвърдили, че наистина има такава сметка, но отказали да съобщят каква е сумата в нея. Попитах Гавилан как се казва чиновничката, с която е говорил, и обещах да проверя.

— Благодаря ти, мой човек — рече момчето. — Слушай, хайде да се видим някой път. Вторият ми баща нямаше да си помръдне и пръста за мен, ако не беше ти. Можем да си побъбрим, да идем някъде. Да се сприятелим. Поне за кратко.

— Ама разбира се — отвърнах аз. — Днес заминавам по работа. Връщам се утре. Ще ти звънна. Все ще измислим нещо.

— Страхотно! — живна Гавилан. — Хайде, ще се чуем утре. И още веднъж благодаря за всичко, което направи.

Следващ наред беше Хесус. Казах му, че съм разговарял с Гавилан и ще се свържа с банката. И да му мисли, ако двайсет и петте бона не са там. Ще му почерня живота!

— Я не се занасяй бе, човек. И през ум не ми е минавало да те разигравам — увери ме той. — Къде ти! След всичко, което направи с Джули. Само дето не я подпали тая малка лигла. Така й се пада.