Читать «Американска полиция» онлайн - страница 217

Карлайл бе на път да се разплаче.

— Може да е всеки друг, но не и той! — изхлипа тя.

— Току-що се срещна с равина — отсякох аз. — Съвсем отблизо.

— Ако не беше той, сега нямаше да имаме чернокож кмет.

„Кметът също ще го отнесе. Ще види през крив макарон втори мандат“, помислих си аз. Футман имаше да отговаря за доста неща.

— Ако не беше Рей — повтаряше си като курдисана репортерката, — в полицейското управление нямаше да работят жени и представители на малцинствата. Благодарение на него градът ни стана по-добър.

— По-добър за ченгета, решили да видят сметката на жените си — възразих аз. — По-добър за хора, на които им е по джоба да си купуват правосъдие, и най-вече за самия Рей Футман. Тъкмо той — заедно с Шафино и твоето приятелче Елдър — натопи Морис и го тикна зад решетките. И всичко това се върши зад гърба на чернокожия кмет, който не е нищо повече от параван.

— Вечеряла съм с Рей и жена му — продължи да упорства Карлайл. — Познавам двете му дъщери. Едната се е записала да следва медицина в Харвардския университет. Изключено е той да е равинът. Просто е невъзможно.

— Възможно е, и още как! Парите, които вчера видя в банката, парите, които Джули пренася от Вашингтон, са предназначени за преизбирането на кмета — така Футман ще остане на власт. Харви знае, че точно заместник-кметът е равинът. Знаят го и Джули, и Шафино. Но Джули е по-добра като свидетелка, понеже знае и за убийството на Линда.

Казах, че Футман драпа със зъби и нокти да си запази властта. И да се сдобие с още. Ето защо и урежда в полицейското управление жени и хора от малцинствата. От това в момента се възползва и бандата на Студентите.

Точно тогава от тълпата изникна Юджин Елдър, който застана между мен и Карлайл.

— Виждаш ми се посърнала, моето момиче — подметна той и ме погледна през рамо. — Сигурно е от компанията, която си си избрала.

Адвокатът замахна и показа с широко движение цялото помещение.

— Погледни, радост за окото! — възкликна той. — Всички тези прекрасни чернокожи около теб. Моите събратя. Твоите събратя. С абаносова, махагонова, мургава, бронзова, кафява кожа! Да им се ненагледаш! — Елдър ми се ухили и оголи белите си зъби, откроили се върху розовите венци. — Какво ще кажеш, мой човек?

— Задушавам се — простена Карлайл. — Изведи ме от тук. Още сега!

Адвокатът се усмихна още по-широко. Беше победил, аз бях изгубил и тая работа не ми харесваше. Видях го как прегръща през кръста репортерката.

— Тръгваме, моето момиче — рече й. — Нека само се обадя на някои хора…

Тя изтласка ръката му.

— Не ме докосвай! — подвикна му. — Никога вече! Погледни се, за бога. Искаш светът да те мисли за толкова черен, че и пред купчина въглища да застанеш, пак ще хвърляш сянка. И въпреки това лижеш задника на всеки бял, стига да смяташ, че си на далавера. Бил той мъж или жена. — Беше се просълзила. — Мечтаех си ти да си на мястото на Тъкър тази вечер. Божичко, каква глупачка съм била. Разби ми сърцето, така да знаеш. Двуличник такъв. Трябваше да мине доста време, докато го проумея, но вече знам, че си точно такъв — двуличник. Онова, което приятелите ти са направили от теб, е отвратително, отвратително е и каквото ти направи с мен. Не искам да те виждам повече, Джийн. Чу ли!