Читать «Американска полиция» онлайн - страница 216

От напрежението между Футман и мен Карлайл направо отскочи назад. Зяпна невярващо и затули устата си с длан.

Футман престана да се усмихва.

— Не си струва да се говори с недомлъвки, детективе. А сега ще прощавате, но дългът ме зове. Карлайл!

Целуна й ръка и тъкмо понечи да се отдалечи, когато му рекох:

— Да сте ходили наскоро в Йонкърс? Подочух, че често сте отскачали дотам. Всъщност покрай Йонкърс вие с Боби, така да се каже, сте станали съмишленици. И това ли са недомлъвки?

Футман стоеше като ударен с мокър парцал. Изгледа ме на кръв и стисна пестници, докато кокалчетата му не побеляха. Но не беше от хората, които се дават току-така, инак нямаше да се е издигнал толкова. Наведе се към мен и рече:

— На ваше място щях да внимавам много. Пък и подочух, че тия дни ще бъдете обвинен в корупция.

— Хайде да поговорим как прикривате Студентите — знаех си аз своето. — Добре сте го измислили. Уреждате в полицейското управление цивилни, които са ви верни до гроб. А вие, разбира се, сте верен пък на Боби Шашмата. Колко убийства сте покрили дотук заедно с въпросните цивилни? Горе-долу.

Футман попита Карлайл:

— И ти ли си забъркана в това?

Стъписана, тя само поклати глава.

Заместник-кметът кимна и пак ме погледна.

— Има една стара поговорка: „Не дърпай алигатора за опашката, докато не прекосиш реката“. Е, аз съм алигаторът, а вие още не сте я прекосили тая река. Опитвате се да ме притискате значи. Добре, така да бъде. Между нас, детективе, започва война. — После се извърна към журналистката. — Би трябвало да подбираш по-внимателно с кого общуваш. И бих ти препоръчал да си имаш едно наум, когато слушаш брътвежите на своето приятелче. А сега ще прощавате, но тази вечер трябва да набера два милиона.

— А случайно да сте чували за Дейвис Хукстадър и Бари Петрас?

Футман застина като вкаменен.

— От Вашингтон са — не мирясвах аз. — Хукстадър притежава половината киносалони в града, а Петрас е бил заместник-губернатор на щат Мериленд. Семейството му има фирми за добив и продажба на петрол и бензин. И двамата имат роднини, които са били убити. И какво се оказва — убийците на свой ред също са убити. Случайно вие двамката с Шафино да сте изнудвали за пари Хукстадър и Петрас?

Футман поклати глава, сякаш се е отказал да ме убеждава, че схватките на професионалните борци са предварително уговаряни. Аз обаче имах за него още една изненада. Връчих му вестникарската снимка на Шафино, същата, на която бях добавил брада и тъмни очила. Щом я видя, Футман се смръщи, сякаш току-що е изял развалена риба. Хората се мъчеха да привлекат вниманието му, но къде ти! Онзи продължаваше да се звери на снимката. После затвори очи и се опита да си възвърне самообладанието — накрая смачка на топка фотографията, запокити я върху килима и се отдалечи, следван по петите от разни навлеци, службогонци и отрепки.