Читать «Американска полиция» онлайн - страница 215

Ние с Карлайл привличахме погледите, и то не само защото тя си беше втъкнала в косата две обсипани със скъпоценни камъни шноли. Две бели ченгета ме измериха погнусено от глава до пети, и ме подминаха като турски гробища. Прочут водач на чернокожите, около когото вечно избухваха някакви скандали и за когото знаех, че е таен информатор на полицията, реши да не пропусне случая да подхрани славата си, като поздрави Карлайл, но на мен не обърна никакво внимание. Елдър също погледна няколко пъти журналистката, но толкоз. Аз пък бях насочил вниманието си към равина. Видях как пошушва нещо на Джонатан Мънро, висок мъж към петдесетте със сребриста коса и квадратна челюст. Грееше целият и притискаше до себе си руса манекенка, която я имаше, я не и деветнайсет години и направо си умираше от скука.

Най-неочаквано равинът се откъсна от групичката и тръгна сред гостите, а аз си дадох сметка, че ако го чакам да се наклюкари и налюбезничи, ще има да вися тук до Второ пришествие. Така де, бяхме на купон за събиране на средства и тъкмо равинът бе натоварен с осигуряването на мангизите.

Оставих чашата от кафето върху полицата над камината и рекох на Карлайл — хайде, в атака! Хванах я за ръка и си запроправях път през навалицата. Някой ме настъпи. Не си направи труда да се извини, пък и аз не спрях. Усещах, че Карлайл е доста притеснена. Беше впила пръсти в ръката ми. И аз бях на тръни. Лице в лице с равина. Не е шега работа!

След миг вече бях толкова близо до него, че ако поисках, щях да го докосна. Заместник-кметът Рей Футман се обърна и тутакси насочи поглед към Карлайл — бяха стари приятели и тя не подозираше нищо. То бяха прегръдки, то бяха целувки и колко се радвам да те видя, и искаш ли нещо за пиене, и изглеждаш страхотно, и как я караш? Наблюдавах ги мълком, най-сетне набитият редкозъб четирийсет и пет годишен Футман погледна и мен, лепна си усмивка върху лицето и ми протегна ръка. Но очите му го издаваха. Той току примигваше, после се насили да отвори широко очи, сякаш се мъчеше да не заспи, накрая помръкна и усмивката му. Не поех ръката му.

— Ако се вярва на хората, вкусиш ли веднъж от властта, няма отказване — подметнах аз. — Как е животът, равине?

Футман отново се ухили и отвърна:

— Службата в полза на обществото и службогонството са две съвсем различни неща. Та как ме нарекохте?

— Равин — повторих аз. — Така ви наричат и ченгетата на Шафино. Знаете за кого ви говоря. За Студентите на разменни начала. Не си поплюват тия хубостници. Хем смъкват равнището на рецидивизма, хем си изкарват и по някой и друг долар. Страхотно, няма що. Но да се върнем на властта. Знаете ли, че стига да разполагате с достатъчно власт, можете да лъжете на воля и да направите така, че лъжите ви да се превръщат в истина?