Читать «Американска полиция» онлайн - страница 19

Дори със самото си присъствие нарушавах правилника в полицията. Тук можеха да идват само хората, натоварени с разследването. Заради политиците около случая се бе вдигнала страхотна дандания и аз само си търсех белята — надушеха ли, че се навъртам около местопрестъплението, нищо чудно да завършех живота си като продавач на дрехи втора употреба в Етиопия.

Наредих на баща си да остане при Заешката устна. И да го забаламоса. За да поостана малко сам. Заръчах му и да поразпита едно-друго. Например кой е натоварен с разследването. И какви улики са открили.

Следователите от отдел „Убийства“ и криминолозите бяха приключили за днес и си бяха тръгнали. Но утре щяха да се върнат. Вдругиден — също. Дни наред щяха да оглеждат сантиметър по сантиметър мястото. При убийства на полицаи уликите се търсят под дърво и камък. Колкото повече са те, толкова по-сигурна е присъдата.

Форда на Линда — модел 1990 година, го нямаше. Сигурно го бяха откарали в участъка, за да снемат отпечатъци и да го огледат по-внимателно. Робишо бил сграбчил Линда за глезените и я бил смъкнал с все сила от колата. Тя си била ударила силно главата. Официалната експертиза на съдебните лекари щеше да бъде готова най-малко след двайсет и четири часа, аз обаче поразпитах и разбрах, че преди Робишо да наръга Линда, тя си е счупила главата.

Вторачих се в очертанията върху асфалта, нанесени с жълт тебешир. Бях останал без капчица сили. Устата ми беше пресъхнала, сърцето ми биеше като обезумяло. Изведнъж ми се стори, че е много студено.

Само на едно място тебеширената черта бе оцапана с кръв. С кръвта на Линда!

Примигах, за да не се разплача — от вятъра и угризенията се бях просълзил. Робишо беше убил Линда, после беше изпаднал в несвяст и се беше свлякъл между трупа и колата. Бил дрогиран и пиян. По някое време бил изтървал бутилката долнопробно вино, която се била натрошила на парченца. И досега по асфалта проблясваха стъкълца.

Помислих си за грешките, които полицаите допускат и заради които възможността да ги убият се увеличава. Те се доверяват на хората. Не успяват да обезвредят престъпника. Разсеяни са или не спазват правилника.

Загиват и защото са небрежни. Дали и Линда бе проявила нехайство? Обикновено си отваряше очите на четири. Но бе достатъчна и една-едничка грешка, за да се простиш с живота.

Чета много, главно ирландски писатели. Така научавам някои неща за себе си. Случва се и писателите да мислят вместо мен. Сетих се за един стих на Йейтс. Оттам бях заимствал прякора, който бях измислил на Линда — Розата. На нея й стана приятно. Хареса й стихотворението, което после преписах върху една картичка, за да й го дам. Картичката още си беше в джоба ми.

Червена розо, горда розо, тъжна розо на дните мои! Ела при мен, да ти попея за времена отминали!

Дайън ме потупа по рамото.

— Откри ли нещо?

— Нищо. — Разтърках просълзени очи. — А онова приятелче каза ли нещо?

— Кой, полицаят на пост ли? Казва се Пърлбърг. Все не му вървяло. Не издържал на този клинч. Разправя, че тук било истинска лудница — политици, журналисти, кой ли не. В един момент на местопрестъплението се били струпали двайсетина души.