Читать «Американска полиция» онлайн - страница 17

Според Линда свързвал големи надежди с „Ралото“. Мразел до смърт Ню Йорк. Ненавиждал студеното време, привидното благоденствие, високите данъци и ония педали, политиците. Смятал да понатрупа пари и се изнесе в слънчева Калифорния. Лос Анджелис бил градът на мечтите му. Елдър и Хесус Бауза предпочитали живота на Източното крайбрежие. Херцога все така смятал да се пробва в политиката, а жененият Бауза мислел да се пресели заедно с новото си гадже в Пуерто Рико.

Шафино си мечтаел в Лос Анджелис да живее в къща на брега на Марина дел Рей и да прави френска любов с всички блондинки поред в Холивуд. Линда не смяташе да го придружава, затова й било все едно какви ще ги върши мъжът й. Той най-сетне бил склонил да й даде развод, но само ако тя му обещае да не го съди за издръжка и за част от имуществото. Бил й заявил, че никак не е евтино да отидеш да живееш в Калифорния. За щастие печелел не само от „Ралото“. Линда не знаеше нищо за далаверите му и не искаше да научава. С каквото и да се захванел Шашмата, с „Ралото“ или с друго, все си било незаконно.

Не съм от бъбривите, падам си особняк и не споделям много-много проблемите си с другите. Сега обаче ми се прииска да си изплача душата. Разказах на Дайън колко уплашена е била Линда при последната ни среща — очевидно заради тайната банда от ченгета, оглавявана от Шафино и Елдър. Разправих му и как сме се скарали и аз съм си тръгнал, без да изчакам тя да ми каже още нещо за тия ченгета.

Покрай колата профуча мотоциклетист. Загледах го как криволичи между автомобилите и му завидях за свободата да минава откъдето си иска.

Дайън ме потупа по ръката.

— Ще ми разкажеш ли защо се скарахте?

Притеснявам се да давам воля на чувствата си, а също и когато някой ме докосва. Както казваше Линда, подскачам като ужилен.

Смачках фаса в пепелника на автомобила.

— Заради едно писмо, което е написала. Линда все ми натякваше, че е поверила живота си в ръцете ми. Искала да ми покаже колко много ми вярва. Точно тогава се изтърва и за писмото.

Побиха ме тръпки. На гърлото ми заседна буца. Очите ми се напълниха със сълзи.

Дайън чакаше.

Бяхме се запознали с Линда преди две години, докато разследвахме заедно кубинци наркотрафиканти в Ню Йорк и Ню Джърси. Карахме се непрекъснато. Смятах я за прекалено докачлива и чувствителна, за да работи в полицията. Тя пък мислеше, че съм луд за връзване. Нищо в отношенията ни не подсказваше, че някога ще бъдем заедно. Понякога животът ни поднася големи изненади.

— Написала писмото след последния случай, по който работехме заедно — продължих аз. — Но не го пратила. Скрила го, вероятно в банков сейф. Вчера сподели, че смятала да го унищожи. Вече ми имала доверие. Писмото, с което смятала да се защити, ако, не дай си боже, стане нещо, вече било излишно.

— Да се защити ли? — възкликна баща ми. — От какво?

— От мен.

— И таз добра, от теб!

— Мислела, че ще взема да я убия. Затова и го написала.

Дайън поклати глава.

— Ти да я убиеш ли! Тая жена не е била добре.

— При последния ни случай играта загрубя. Но както и да е. Ако съм я убиел, писмото щяло да иде в отдел „Вътрешни разследвания“ в полицията. Сега обаче вече ми имала доверие. Каза, че писмото вече било излишно. Но докато ми го разказваше, си рекох — а аз как да й имам вяра на нея? Нали тъкмо тя е написала писмо, което може да ме почерни.