Читать «Американска полиция» онлайн - страница 18

— Да те почерни ли? И какво толкова е пишело в това писмо?

— Изпуснах си нервите — поясних аз. — Обвиних я, че ми забива нож в гърба. Тръгнах си. Линда ме умоляваше да остана, но аз не исках и да чуя.

Дайън си погледна коленете.

— Та какво пише в писмото? — повтори той въпроса си.

— Нещо, за което ще лежа най-малко двайсет години зад решетките.

5.

Местопрестъплението

Стъклата по терминалите на летището се аленееха от последните слънчеви лъчи. Линда е била убита на паркинга срещу сградата за пристигащи. Пред входа на паркинга се беше изтъпанил едър като канара полицай със заешка устна и с обноски, от които личеше, че е страшно вкиснат.

Може би не си падаше по студеното време. Или му беше криво, че е прехвърлил четирийсетте, а още се размотава в униформа.

Или пък му беше неприятно, че го зяпат местните жители, струпали се при полицейските заграждения — някои с вълнени шалове, толкова дълги, че преспокойно можеха да ги намотаят около дърветата.

Повечето сигурно бяха дошли от едното любопитство. Не всеки ден на две крачки от дома ти става убийство, за което пишат по първите страници на вестниците.

Двама от зяпачите си бяха нахлупили ловджийски шапки. Какви ли бяха тия откачалки? Приличаха на беззъбите бедняци, дето живеят по каравани, и бяха нарамили камери, сякаш очакваха убиецът да изскочи отнейде и да извърши отново злодеянието, за да могат да го запечатат върху лента.

Паркингът беше голям, покрит с черен асфалт и опасан с вериги. Бях прекарал миналото лято на летището: разследвах нигерийци, наркотрафиканти на хероин. Тогава паркингът беше задръстен с автомобили, леки и товарни. Сега бе почти празен. Беше затворен до второ нареждане по заповед на Окръжната прокуратура в Куинс.

Виждаха се само два автомобила — червен джип чероки и оранжев автобус на училище за незрящи в окръг Насо. Районът беше отцепен от охраната, която обикаляше с добермани. Тях обаче ги е нямало тук, когато Линда е била убита. Управата на летището ги беше вдигнала по тревога днес, за да разгонват сеирджиите и да не им позволяват да прекрачват загражденията и да се размотават на местопрестъплението.

Показах полицейската си значка на Заешката устна. Не си казахме и дума. Онзи погледна значката и отсъди, че съм тук по работа. Не тръгнах да го опровергавам. Потропваше с крака, за да се стопли. Махна ми да влизам, без да прекъсва ситния си танц.

Мястото, където бе извършено убийството, се падаше на пет-шест метра вдясно. Колегите от отдел „Убийства“ го бяха опасали с полицейска лента, прикачена към празни бидони от нафта. Не извадих ръце от джобовете си. Нищо на местопрестъплението не бива да се пипа и размества, докато то не бъде заснето и описано по надлежния начин.