Читать «Американска полиция» онлайн - страница 20

— Майко мила! Кой го е допуснал?

— Как кой, Футман, разбира се.

Четирийсет и пет годишният Рей Нейтан Футман, редкозъбо еврейче, беше пръв заместник-кмет. Ръководеше и кампанията по преизбирането на кмета. Нямаше равен в политическите игри, с него можеше да се мери единствен кметът. Ченгетата го мразеха. Правеше се на голям либерал, беше се запретнал да подобрява работата на полицията. Каквото и да предприемеше, то обикновено се увенчаваше с пълен провал.

Последното му нововъведение бе да махне полицаите от чиновническите служби и да ги замени с цивилни — жени, представители на малцинствата, инвалиди, понеже те се поддавали най-малко на корупция. Това доведе, меко казано, до пълен хаос.

— Футман дошъл заедно с двама от заместник-шефовете на полицията — поясни Дайън. — Те видели, че на местопрестъплението се мотае кой ли не, но и двамата, моля ти се, си замълчали.

— Кой друг е идвал? — поинтересувах се аз.

— Негово светейшество.

— Спри, сърце!

Така викахме на Кармин Лаковара, дебелогъз италианец към петдесетте, който от осем години бе окръжен прокурор на Куинс. Не пропускаше сутрешна служба в черквата. Беше много набожен и твърдеше, че получавал в беседката в задния си двор видения на плачещата Богородица.

Беше оповестил, че смята лично да се заеме с обвинението срещу Робишо. Макар че беше излишно да се прави на толкова праведен и справедлив. Имаше двеста и единайсет заместници, всеки от които бе готов да удуши с голи ръце новородено тюленче, само и само да се докопа до случая.

Който се нагърби с обвинението по убийството на ченге, моментално се прославя. Тутакси се появява на първата страница на „Таймс“, канят го да чете лекции пред „Колумбовите рицари“. В кърпа му е вързано, че ще го поканят във всички възможни публицистични предавания. Затова и Негово светейшество беше прилапал случая. Би предпочел да стоварят дървен чук върху тестисите му, отколкото да дели славата с друг.

Рей Футман също не беше чак такъв човеколюбец, за какъвто се изкарваше. Беше дошъл на паркинга колкото да покаже на света, че шефът му — кметът Роджър Л. Тъкър, е притеснен за жертвите на престъпността сред белите не по-малко, отколкото сред чернокожите. Така де, задаваха се избори!

Тъкър беше във Вашингтон — трябваше да се яви пред комисия на Конгреса, разследваща наркоманията сред младежите. Имаше известен опит по въпроса. Преди шест месеца шестнайсетгодишната му дъщеря бе починала от свръхдоза хероин.

Не че не му съчувствам на човека, но четирите му години като кмет бяха пълен провал. Той не бе направил нищо от страх да не обърка конците. Прекарваше времето в това да играе голф, да позира в смокинг на фотографите и да изневерява на жена си. За мен той бе поредният чернокож нещастник, стоварващ върху другите вината за това, че не го бива за нищо.

Видях как един вертолет се извисява иззад някогашния терминал на авиокомпания „Ти Дъбъл Ю Ей“, как увисва във въздуха и се понася към залива Джамейка. Лаковара и Футман преследваха свои си цели. Това обаче не променяше ни най-малко факта, че и ножът, с който е извършено убийството, и полицейската значка на Линда са целите в пръстови отпечатъци на Робишо.