Читать «Азазел» онлайн - страница 127

В първия миг Ераст Петрович не съобрази какво вижда. Само си рече, че на това нещо мястото му изобщо не е на земята. Накрая успя да фокусира: златна халка блестеше на безименния пръст на откъсната до лакътя тънка момичешка ръка.

По булевард „Тверской“ с бързи несигурни крачки, без да обръща внимание на никого наоколо, вървеше елегантно облечен, но много мърляв млад мъж: носеше измачкан скъп фрак, мръсна бяла папийонка, на ревера му имаше прашен бял карамфил. Минувачите правеха път и изпращаха странния субект с любопитни погледи. Но не заради мъртвешката му бледност, та малко ли охтичави скитат наоколо, дори не и заради това, че беше без съмнение мъртвопиян (дори се клатеше и залиташе) — чудо голямо! Не, вниманието на пешеходците и специално на дамите се дължеше на една много интересна особеност на лицето му: въпреки очевидната младост слепоочията на гуляйджията бяха абсолютно бели, сякаш попарени от слана.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/3802

Издание:

Борис Акунин. Азазел

ИК „Еднорог“, София, 2002

Редактор: София Бранц

ISBN: 954–9745–49-Х

1

Колежки регистратор — Фандорин заема най-ниския, 14-и клас за държавен служител и има звание „колежки регистратор“. То съответства на армейското звание „прапоршчик“ — първи офицерски чин, съществуващ само във военно време (подобно на съвременния „младши лейтенант“). През 1722 година Петър Първи със законодателен акт определя реда за служебен растеж на чиновничеството. Въведената от него структура, наречена „Табель о рангах“ (таблица за ранговете), с малки корекции съществува до февруарската революция от 1917 година. Установени са 14 ранга, наричани „класни чинове“ като за висш се е считал първи клас. Таблицата предоставя възможност за съпоставяне на всички длъжности в три паралелни реда — военен, граждански и придворен. В тази книга гражданските чинове ще бъдат сравнявани с военните чинове за сухопътните войски, например: „колежки секретар“ — чин 10 клас, равняващ се на поручик. Като цяло таблицата предвижда 6 оберофицерски чина: от прапоршчик до капитан в армията, съответно от колежки регистратор до титулярен съветник в държавната йерархия; 5 щаб-офицерски чина от майор до бригадир в армията, респективно от колежки аксесор до статски съветник в гражданската служба. Трите генералски чина са от генерал-майор до фелдмаршал във военната служба и от действителен статски съветник до действителен таен съветник в цивилната. Аналогична е стълбицата във флота и в придворната служба. Гвардейските звания, запазвайки същите наименования като в армията, са с два класа по-високи. Например армейският подпоручик е служител 12 клас, докато гвардейският има 10 клас. Омъжените жени се представят с титлите на съпрузите си. В съответствие с класния чин е и обръщението към носителя му: чиновниците първи и втори клас се именуват „ваше високопревъзходителство“, към класове 3 и 4 се обръщат с „ваше превъзходителство“, чиновникът 5 клас е „ваше високородие“, но понякога може да бъде наречен и „ваше високоблагородие“, което е обръщение към чиновниците от по-ниските 6, 7 и 8 клас. Останалите — от 9 до 14 клас са „ваше благородие“. Този учредителен акт за реформиране на руското чиновничество практически изравнява бюрократичната и аристократическата йерархия, поставяйки напредъка в кариерата в зависимост не толкова от произхода на човека, колкото от личните му заслуги. Така един княз може и да не достигне висок класен чин, а липсата на благородно потекло не е формална пречка за генералско звание. — Б.пр.