Читать «Кале Бломквист живее опасно» онлайн - страница 9

— Ама че глупости! — възмути се Андерс. — Та те не са тук!

Тогава в тишината на прерията отекна подигравателният смях на три вражи гърла.

— А, така значи — процеди Ева-Лота и се огледа неспокойно, — бих казала, че са в имението.

— Да, няма съмнение, че са вътре — съгласи се Кале, а гласът му бе изпълнен с възхищение.

В края на прерията между нежните трепетлики се издигаше една стара къща. Това беше господарското имение. Благородна стара къща от миналия век, която някога беше видяла и по-хубави дни. От един прозорец на задната страна надничаха три триумфиращи детски лица.

— Горко на този, който се приближи до новата главна квартира на Червените рози! — изкрещя Сикстен.

— Как, по дяволите, успяхте… — започна Андерс.

— О, иска ви се да разберете, нали — присмя им се Сикстен. — Вратата беше отворена. Съвсем просто, нали?

Господарското имение беше необитаемо от дълги години и много запуснато. Имаше план сградата да бъде реставрирана и преместена в градския парк, за да се превърне в етнографски музей. Така бе решила управата на града преди доста време. Но парите за тази цел трябваше да бъдат събрани на доброволни начала, а това ставаше бавно. През това време къщата се рушеше все повече и повече. Досега тя бе заключена и подсигурена срещу набезите на градските деца. Но щом прогнилите врати вече не можеха да задържат нашествениците, беше крайно време градските съветници да се намесят колкото се може по-бързо, докато все още имаше какво да се спаси от бъдещия етнографски музей. Ако се съдеше по тропота, който идваше отвътре, Червените рози галопираха из помещенията от осемнадесети век без никакво уважение към старините. Прогнилите дъски на пода скърцаха жално под пъргавите им нозе, които се носеха с диви триумфални скокове из новата главна квартира — бързо и непредпазливо.

— Ще пленим въшльовците и ще ги затворим тук, докато умрат от глад — провикна се Сикстен, възхитен от хрумването си.

Бъдещите жертви вървяха неотклонно към грозната си участ. И червените не се опитаха да им попречат. Сикстен беше решил да запази на всяка цена, жив или мъртъв, горния етаж, който можеше да се защитава по-лесно. Към него водеше парадното стълбище, а по средата му се бяха изправили червените и с войнствени физиономии и стойки даваха да се разбере, че нямат търпение да се нахвърлят върху врага.