Читать «Кале Бломквист живее опасно» онлайн - страница 7

— Наистина ли ще го направи? — почуди се Андерс, съвсем слисан от това откритие.

— Да. Но ще те задължи да му ги върнеш до един месец — обясни Ева-Лота. — И няма да е достатъчно да му върнеш двадесет и пет йоре. Ще трябва да му занесеш цели петдесет йоре.

— В никакъв случай! — възмути се Андерс. — Защо пък да се задължавам?

— Ех, дете, дете — изпъшка Ева-Лота, — не си ли учил в училище какво е лихва? Грен иска да получи лихва за своите пари. Още ли не си проумял!

— Но би могъл да бъде по-умерен, все пак — настоя Кале.

— Да, обаче лихварите не са такива хора — обясни Ева-Лота. — Те са ненаситни и винаги вземат много висок процент. А в законите пише, че това не е разрешено. И тъкмо за това баща ми не може да търпи Грен.

— Но нима хората са толкова глупави, че да вземат пари от лихварите? — попита удивен Кале. — Не могат ли да си вземат пари за сладолед от някое друго място?

— Глупавичкото ми — разнежи се Ева-Лота. — Ами ако не става дума само за двадесет и пет йоре за един сладолед, а за хиляди крони? Представи си, че някой непременно трябва да намери незабавно отнякъде пет хиляди крони и няма кой да му ги заеме. Никой друг, освен лихвар като Грен.

— Забравете Грен — прекъсна ги Андерс, предводителят на Бялата роза. — Напред, да се бием и да победим!

Ето че стигнаха дома на директора на пощата. Отзад в градината имаше един навес, който служеше за гараж. За гараж и главна квартира на Червената роза. Синът на пощенския директор, Сикстен, беше предводител на тази банда побойници.

На пръв поглед гаражът изглеждаше запуснат и празен. Още от далеч можеше да се види, че на вратата е закован бял плакат. Нямаше проблем човек да мине през градинската врата, да стигне до гаража и да прочете написаното на плаката. Но във Войната на розите не се постъпваше така. Ами ако имаше капан? Нищо чудно Червените рози да дебнеха в тази съборетина, която наричаха главна квартира, готови да се нахвърлят върху наивниците, приближили се до тях.

Предводителят на Белите рози даде указания на войските си:

— Ти, Кале, ще се промъкнеш покрай живия плет, докато заобиколиш главната квартира и излезеш от полезрението на врага. После се качваш право на покрива! Трябва да донесеш съобщението, жив или мъртъв.

— Какво искаш да кажеш с това жив или мъртъв? — не разбра Кале.

— Затваряй си устата — отсече Андерс. — Ти си този, който трябва да бъде жив или мъртъв, загряваш ли? Ева-Лота, ти ще лежиш тук зад плета и ще наблюдаваш. Ако забележиш някаква опасност за Кале, свириш нашия сигнал.

— А ти? Ти какво смяташ да правиш? — попита Ева-Лота.

— Смятам да вляза вътре и да питам майката на Сикстен дали знае къде е синът й — отговори Андерс.

Те се разпръснаха. Кале бързо достигна главната квартира. Не бяха нужни кой знае какви умения, за да се озове на покрива й. Често беше го правил. Достатъчно беше да се промъкне през живия плет и да се качи върху кофата за смет, която стоеше зад гаража. Той се покатери по покрива съвсем безшумно, за да не го чуе врагът. Дълбоко в себе си Кале беше абсолютно сигурен, че гаражът е празен. Знаеше го и Ева-Лота, но най-вече Андерс, който отиде да попита за Сикстен в дома на пощенския директор. Но Войната на розите си имаше своите специални правила. И затова Кале се изкатери по покрива така, сякаш участва в опасна за живота операция. И затова Ева-Лота дебнеше зад плета и следеше всяко негово движение, напрегната като тигър, готова всеки миг да нададе предупредителен сигнал, ако противно на очакванията това станеше необходимо.