Читать «Кале Бломквист живее опасно» онлайн - страница 10

Белите бързо преминаха в настъпление. Градските настоятели биха си заскубали косите от отчаяние, ако можеха да чуят тропота и трясъка, който настана, когато двете войски се сблъскаха една с друга. Бъдещият музей пукаше по всичките си шевове, а изящните дървени парапети на стълбата се извиваха, едва удържайки мятащите се тела на бойците. Дива глъчка се надигаше към хубавия таван с гипсови орнаменти. Предводителят на Белите рози се изтърколи по стълбата с гръм и трясък, от които дори духовете на миналото, ако имаше такива, биха пребледнели още повече, скупчени от ужас в някой ъгъл.

Битката продължаваше с променлив късмет за двете армии. Ту белите успяваха да изтласкат противника почти до горния край на стълбата, ту те самите се озоваваха под чудовищен огън от горе и се оттегляха в безпорядък към партерния етаж. Битката продължаваше вече цял половин час и двете страни жадуваха за промяна. Белите се оттеглиха за миг, за да подготвят последното неудържимо настъпление. Тогава Сикстен бързо даде нова заповед на своите войски. Секунди по-късно червените напуснаха без предупреждение своята позиция на стълбата и светкавично се оттеглиха на горния етаж. Там имаше много възможности да изчезнат хитро в стаите и стенните долапи. Сикстен и сподвижниците му знаеха това, защото бяха изучили основно къщата. Когато Андерс, Кале и Ева-Лота щурмуваха стълбата, от Червените рози нямаше и следа. Те бяха използвали предимството от няколко секунди. Окопани зад една изкусно маскирана с тапет стена, те наблюдаваха през един процеп припряното съвещание на белите, които стояха точно пред тях.

— Разпръснете се — нареди белият предводител. — Търсете врага, в която и дупка да се е сврял, треперейки от страх за живота си. И не се церемонете с него, когато го откриете.

Зад вратата Червените рози слушаха, изпълнени със задоволство. Окото на Сикстен проблесна доволно в процепа. Но белите не знаеха нищо за това. „Разпръснете се!“ — бе наредил техният предводител. Той не би могъл да измисли нещо по-глупаво. Така той сам подписа своята присъда. След миг самият той последва заповедта си и се разпръсна, т.е. изчезна зад един ъгъл. Едва беше изчезнал от погледа на своите сподвижници, когато Кале и Ева-Лота се промъкнаха в противоположната посока. Там откриха една врата, която отвориха предпазливо. Вътре ги очакваше една хубава слънчева стая и макар ясно да видяха, че в нея няма врагове, те за всеки случай влязоха в нея и си позволиха малка бойна почивка, за да надникнат през прозореца. Това се оказа стопроцентова грешка. Успяха все пак да достигнат вратата, за да чуят ясно как отвън ключът се завъртя в ключалката. Чу се и грубият смях на червения предводител и грозните му триумфални слова:

— Ей, вие, въшльовци такива, ето че удари последният ви час! Няма да излезете живи оттук.