Читать «Кале Бломквист живее опасно» онлайн - страница 11

А после пронизителният крясък на Бенка:

— О, ще стоите тук, докато по вас поникне мъх. Но ние ще идваме все пак от време на време. На Бъдни вечер например.

А Йонте добави:

— Да, да, не се тревожете. За Бъдни вечер ще наминем. А какво искате за Коледа?

— Главите ви в тава! — изкрещя отвътре Ева-Лота.

— И гарнирани, както се гарнират свински глави — помогна й Кале.

— Безсрамни до последния си миг — поклати тъжно глава червеният предводител пред събратята си. После повиши глас към своите пленници: — Сбогом, въшки такива. Викайте, като огладнеете. Ще идваме и ще ви скубем трева.

После той се обърна към Бенка и Йонте и потри доволно ръце:

— А, сега, смели мои братя по оръжие, някъде в тази къща в този миг се намира един жалък плъх, който се нарича предводител на Белите рози. Сам и беззащитен! Потърсете го! Намерете го, казвам ви!

Червените направиха всичко, което беше по силите им. Промъкваха се на върховете на пръстите си по дългия коридор, който се простираше през целия първи етаж. Взираха се внимателно във всяка стая. Дебнеха пред вратите, скрити зад тапетите. И знаеха, че където и да се намира предводителят на Белите рози, той добре съзнава ужасната опасност, която го грози. Беше сам срещу трима, които потръпваха от желание да го заловят. Да плениш предводителя на противника беше кулминацията на Войната на розите. Обаче белият предводител се беше скрил добре. Колкото и да душеха наоколо, червените не намериха дори косъмче от него. Докато внезапно Сикстен не чу тихо скърцане над главата си.

— Горе на покрива е — прошепна той.

Оттук нататък събитията се развиха с мълниеносна бързина. Андерс наистина беше завзел тавана и ето че сега в пълна бойна готовност и с най-смразяващи звуци предупреждаваше всеки, който още не си е направил завещанието, да не се доближава до него. Но нищо не помогна. Сикстен, необичайно едър и силен за възрастта си, тръгна напред, Бенка и Йонте помагаха при нужда и скоро Андерс, мятайки се диво, бе отведен надолу по стълбата, към неизвестността на пленничеството.

Кале и Ева-Лота го окуражаваха през затворената врата:

— Сос кок о рор о щощ е дод оей дод е мом и щощ е тот е сос поп а сос и мом! — крещяха те.

„Скоро ще дойдем и ще те спасим!“ — така се превеждаха виковете им на тайния език на Белите рози. Нямаше по-добър начин да се раздразнят червените. Те отдавна се опитваха да разкрият тайната на този език, който белите владееха до съвършенство и можеха да говорят толкова невероятно бързо, че на непосветените той звучеше като празно бръщолевене. Нито Сикстен, нито Бенка или пък Йонте бяха виждали нещо написано на този език. Иначе едва ли щяха да имат трудности да го разгадаят. Всяка съгласна се удвояваше с по едно „о“ помежду двете. Така например Кале се превръщаше в Кок а лол е, а Андерс в А нон дод е рор сос.

Ева-Лота беше наследила този език, тъй наречения разбойнически език, от баща си. Пекарят съвсем случайно спомена една вечер, че той и приятелите му в младостта си говорели по този начин, когато не искали никой да разбере какво казват. Бащата на Ева-Лота бе донякъде изненадан от дивото въодушевление на дъщеря си от разбойническия език. Той не беше забелязвал у нея такова вълнение, когато ставаше въпрос за неправилните глаголи и други граматически тънкости. Все пак той се упражнява цяла вечер с нея и на другия ден тя вече можеше да предаде новото си умение на Кале и Андерс.