Читать «Кале Бломквист живее опасно» онлайн - страница 8

Андерс се върна. Майката на Сикстен не знаеше къде е многообичното й чедо.

Кале се надвеси предпазливо над ръба на покрива, и като се протегна здраво успя да откъсне плаката от вратата. После се върна по същия път все тъй тихо. Ева-Лота остана на пост до последно.

— Добре се справи, храбрецо мой — похвали го Андерс, когато Кале му предаде плаката. — Но нека погледнем.

Забележителното съобщение беше написано от Сикстен, благородник и предводител на Червената роза. Трябва да признаем, че езикът беше твърде пиперлив за един благородник. От благородник човек с право би очаквал нещо по-изискано.

Вие, противни въшльовци, да, ето това сте вие, Бели рози, които усмърдявате този град с вонящото си присъствие! С настоящото ви известяваме да знаете, че ние, благородните аристократи от Червената роза се отправихме към бойното поле в прерията. Елате веднага там, за да изтребим вонящия бурен, наречен Бяла роза, и да разпръснем пепелта му над торището на Йохансон, където открай време му е мястото. Само елате, въшльовци такива!

Никой, прочел тези сърдечни думи, не би повярвал, че Червените и Белите рози в действителност бяха прекрасни приятели. Като се изключат Кале и Ева-Лота, Андерс нямаше друг толкова добър приятел като Сикстен, а също Бенка и Йонте, другите две великолепни Червени рози. А ако имаше някой в този град, когото Сикстен, Бенка и Йонте да признават и уважават, то това бяха противните въшльовци Андерс, Кале и Ева-Лота.

— Значи така — процеди Андерс, след като прочете известието. — Тогава напред към прерията! Да се бием и победим!

Трета глава

Хубаво беше, че я има тази прерия, безценно съкровище за поколенията деца, които бяха играли в нея откак се помнеха. Възрастни хора, достопочтени глави на семейства омекваха при спомена за индианските игри в прерията. Следващите поколения деца имаха голяма полза от това. Когато Кале се връщаше у дома с разкъсана риза след някоя особено ожесточена битка, търговецът на хранителни продукти Бломквист не се гневеше твърде, защото много добре си спомняше една друга риза, разкъсана в прерията в една пролетна вечер преди приблизително трийсет години. И макар че госпожа Лизандер много би искала дъщеря й да общува повече с връстничките си, вместо да лудува с момчетата навън в прерията, нейните възражения бяха съвсем напразни. Понеже пекарят я поглеждаше развеселено и казваше:

— Я си спомни, Мария, когато беше малка, не беше ли ти тази, която вечер се връщаше последна от прерията?

Прерията беше голяма общинска ливада, ширнала се току в края на града. Беше обрасла с ниска мека трева, такава трева, по която можеш спокойно да тичаш бос. Пролетно време тя сияеше нежно зелена. Тогава цялата прерия се превръщаше във вълнисто зелено море с жълти петна от нацъфтели жълтурчета. Но лятното слънце беше свършило делото си и сега прерията се разстилаше пред очите кафява и прегоряла. Кале, Андерс и Ева-Лота, които, без да губят време, последваха любезната покана на Сикстен, се взираха в бойното поле с присвити от ярката слънчева светлина очи и се опитваха да открият враговете си. Но Червените рози не се виждаха никакви. Големи части от прерията бяха обрасли с лешникови храсти и хвойна, между които лесно можеше да се скрие някой рицар от Червената роза. Белите нададоха смразяващия си боен вик и се втурнаха към храсталака. Претърсиха всеки храст, но не откриха нито един враг. Продължиха да търсят, докато стигнаха самия край на прерията, чак до старото имение, но напразно.