Читать «Кале Бломквист живее опасно» онлайн - страница 81

— А, не, не, моля ви! — рече полицаят Бьорк. — Не смея да се забърквам в толкова опасни истории. Спокойната и сигурна работа на полицай е по-подходяща за един стар човек!

— Хайде, хайде, от време на време човек трябва да живее опасно! — заяви убедено Кале и се потупа по гърдите.

Няколко часа по-късно той лежеше в любимата си поза под крушовото дърво и размишляваше за този „опасен живот“. Докато размишляваше, той така се беше втренчил в пътуващите по небето летни облаци, че не забеляза как неговият въображаем слушател се промъкна тихичко и седна до него.

— Вярно ли е, господин Бломквист, че отново сте заловил един убиец? — попита го той с ласкателен тон.

Тогава внезапно Кале Бломквист избухна от гняв.

— Да съм го заловил ли? — попита той и се взря намръщен във въображаемия си слушател, от когото не можеше да се отърве. — Стига с тези глупости! Не съм заловил никакъв убиец. Полицията го залови, защото това е нейна работа. Нямам намерение през целия си живот да заловя нито един убиец. Изобщо, смятам да приключа с детективската кариера. Само ядове има човек с нея.

— Но аз си мислех, господин Бломквист, че обичате да живеете опасно? — промълви въображаемият слушател и това, честно казано, прозвуча някак като упрек.

— Сякаш досега не съм живял достатъчно опасно! — отвърна му великият детектив. — Млади приятелю, само да знаехте какво значи една война на Розите…

Тук потокът на неговата мисъл внезапно беше прекъснат от една твърда ябълка, която го улучи в главата. Със съобразителността, присъща на велик детектив той веднага забеляза, че една ябълка не може да падне от крушово дърво, и се огледа за злосторника.

На оградата стояха Андерс и Ева-Лота.

— Събуди се, ти, който спиш там! — изкрещя Андерс. — Трябва да намерим Великия Мумрих!

— И знаеш ли какво си мислим? — присъедини се към него Ева-Лота. — Ние смятаме, че чичо Бьорк го е скрил в панорамната кула в градския парк. Нали знаеш колко много врани живеят по това време там.

— Вов е лол и кок о лол е поп нон о! — извика въодушевено Кале.

— Червените ще ни разпердушинят, ако го намерим първи — рече Андерс.

— Няма значение — отвърна му Кале. — От време на време човек трябва да живее опасно!

Кале погледна многозначително своя въображаем слушател. Ще разбере ли той най-сетне, че човек може да живее опасно, без непременно да е велик детектив? Той тайно махна за сбогом към милия млад човек, който още стоеше под крушата и го гледаше с обичайното възхищение.

После босите крака на Кале зашляпаха радостно по градинския път, докато тичаше към Андерс и Ева-Лота.

А неговият въображаем слушател изчезна — изчезна тъй тихо и незабележимо, сякаш го е отвял лекият летен ветрец.

Информация за текста

$id = 7793

$source = Моята библиотека

Издание:

Астрид Линдгрен. Кале Бломквист живее опасно

ИК „Пан ’96“

Редактор: Цанко Лалев

Илюстрации: Пламена Тодорова

Художник на корицата: Тихомир Манолов

ISBN: 954-657-325-6