Читать «Кале Бломквист живее опасно» онлайн - страница 70

— Къде са сега Андерс и Кале? — попита той колкото се може по-безучастно.

— Всеки момент ще се върнат — отвърна с готовност Ева-Лота и погледна през прозореца. — А, ето че вече идват — продължи тя.

Големият Клас застана зад нея, за да погледне през прозореца. Беше съвсем близо до нея и когато Ева-Лота случайно сведе поглед, тя видя ръката му.

И тогава тя позна тази ръка. Позна я в същия миг. Беше добре оформена и обрасла с гъсти тъмни космички. Сега тя разпозна големия Клас. И ужасът, който я обзе, беше толкова голям, че едва не я събори на земята. Всичката кръв се отля от лицето й, за да се върне само секунди по-късно с такава сила, че ушите й забучаха. Какъв късмет, че беше с гръб към него. Така той не можа да види дивия ужас в очите й, нито устните й, които започнаха да треперят. Но от друга страна беше ужасно да го усеща зад гърба си и да не знае какво прави.

Но за щастие отдолу идваха Андерс и Кале — Господ да ги благослови! Не беше сама на света! Двата силуета, които се приближаваха към къщата в избелелите си сини панталони и не съвсем чисти ризи и несресани коси, бяха за нея като дар от небето. Рицари на Бялата роза, Господ да ви благослови!

Но и тя беше рицар на Бялата роза и не биваше да губи самообладание. Мозъкът й работеше толкова трескаво, та й се стори, че мъжът зад гърба й би могъл да го чуе. Едно й беше ясно: той не биваше да забележи, че тя го е познала. Каквото и да се случи, тя трябваше да изглежда спокойна. Отвори прозореца и се облегна на перваза. Цялото й отчаяние се бе събрало в очите. Момчетата долу обаче не забелязаха нищо.

— Внимавай, те всеки момент ще дойдат! — извика Андерс.

Големият Клас потръпна. Нима полицията вече беше на път, за да вземе полицата? Кое от децата я държеше? Той трябваше да побърза. Времето летеше. Това, което имаше да се случва, трябваше да се случи веднага. Той се приближи до самия прозорец. Макар и нещо в него да се противеше, той нямаше избор. Усмихна се приятелски на момчетата.

— Ей, здрасти! — извика той.

Те го погледнаха изненадано.

— Бива ли да оставяте сама една малка дама? — попита той с тон, който трябваше да прозвучи шеговито, но не му се удаде. — Наложи се да вляза и да побъбря с Ева-Лота, докато вие там навън правите акция за събиране на стара хартия.

Нямаше какво да се отговори на тези думи, затова Кале и Андерс си замълчаха.

— Елате горе, момчета — продължи мъжът зад Ева-Лота. — Имам едно предложение за вас. Добро предложение. Бихте могли да спечелите пари.

Сега вече Андерс и Кале се оживиха. Щом ставаше въпрос да се спечелят пари, те бяха готови веднага да застанат на старт.

Но Ева-Лота седеше на прозоречната дъска и ги гледаше толкова странно. А с ръка правеше тайния знак на Бялата роза. И този таен знак означаваше „опасност“. Андерс и Кале се поколебаха объркани. Тогава Ева-Лота запя.

— Лято е, слънцето блести — запя тя, макар и с леко треперещ глас. И продължи същата весела мелодия, само с малко променен текст: — У боб и е цоц а — пееше тя.