Читать «Кале Бломквист живее опасно» онлайн - страница 68

Тук е трапезарията, мислеше си тя. Ето тук — масата. Толкова много деца има в семейството, че те винаги се сбиват за по-хубаво място на масата. Ето и сега Кристер и Кристине се боричкат и за наказание ги изпращат в детската стая. Бертил е толкова малък, че трябва да седне на един висок детски стол. Мама го храни, но как само се цапа той! Ето я и голямата сестра Лилиане. Тя е толкова хубава, има съвсем черни коси и черни очи и вечер иска да ходи на балове. Иска да стои под кристалните полилеи, с бяла копринена рокля и да мята блестящи погледи около себе си. Ева-Лота погледна игриво около себе си и се превърна в голямата сестра Лилиане.

Големият брат Клас тъкмо днес се връща от Упсала. Взел си е изпита. Главата на семейството е много щастлив от това обстоятелство. Той е застанал до прозореца, гледа навън и очаква сина си. Ева-Лота изпъчи напред корема си и се превърна в главата на семейството, който стои до прозореца и очаква сина си.

„Виж ти, ами той вече идва! Колко добре изглежда — макар че можеше да бъде и малко по-млад.“

Бяха необходими няколко секунди, преди Ева-Лота да се върне от измисления в истинския свят и да разбере, че мъжът, който идваше към къщата с големи бързи крачки, не беше големият брат Клас, а истински човек от плът и кръв. Тя се разкиска в себе си. Колко неудобно щеше да се получи, ако му беше викнала през прозореца: „Здрасти, Клас!“.

Сега той погледна нагоре и я откри на прозореца. Той видимо се сепна, този брат Клас. Явно не му се искаше главата на семейството да стои там и да го гледа. Внезапно той се разбърза и тръгна да си върви. Я, как се разбърза изведнъж! После обаче се опомни и се върна. Да, върна се!

Ева-Лота обаче нямаше намерение да го изнервя допълнително. Тя се върна в трапезарията, за да види дали Бертил си е изял кашата. Той, разбира се, не беше свършил, и голямата сестра Лилиане отиде да му помогне. Тя беше толкова заета с това, че изобщо не чу как вратата се отваря. И извика тихичко от страх като вдигна поглед и видя, че големият брат Клас е влязъл в стаята.

— Добър ден — рече той, големият брат Клас или който беше там.

— Добър ден — отвърна Ева-Лота.

— Мислех си, че съм видял една стара позната преди малко на прозореца — обясни големият брат Клас.

— Не, това бях само аз — отвърна Ева-Лота.

Той я погледна изпитателно.

— А не сме ли се виждали вече, ти и аз? — попита той.

Ева-Лота поклати глава.

— Не, не вярвам, щях да си спомня.

„Сред хиляди други бих го разпознала“ — беше заявила тя веднъж. Но тогава не знаеше как външността на един човек може да се промени напълно, след като обръсне мустаците си и подстриже дългата си коса съвсем късо, като остра четка. Освен това мъжът, когото тя срещна веднъж на тясната пътека и чийто образ се бе запечатал неизличимо в съзнанието й, носеше тъмнозелен габардинен панталон и на нея й беше невъзможно да си представи, че той би могъл да бъде облечен по различен начин.