Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 99
Паулу Коелю
— А какви са пораженията?
— Вие трябва да знаете, тъй като тъкмо затова сте ме потърсили. Най-сериозното поражение е разбиването на семейството. В Япония, страна, където работохолизмът се проявява най-често и понякога е с фатални последици, има няколко начина за контролиране на манията.
Не помнеше да е слушал през последните две години някого с повече респект, отколкото сега човека с очила и мустаци пред него.
— Значи има някакъв изход, нали?
— Когато един работохолик тръгне да търси помощ при психиатър, това означава, че е готов за лечението. На всеки хиляда случая само един си дава сметка, че има нужда от помощ.
— Имам нужда от помощ. Имам достатъчно пари…
— Тези са характерните думи за един работохолик. Да, знам, че разполагате с достатъчно пари, както и всички те. Зная кой сте, виждал съм много ваши снимки от благотворителните мероприятия, виждал съм ви по конгреси и в частен разговор с президента, който, между другото, също страда от това заболяване. Пари имате, но аз искам да знам дали имате и достатъчно воля.
Игор си помисли за Ева, за къщата в планината, за децата, които искаха да имат, за стотиците милиони долари, които бе натрупал в банковите си сметки. Помисли си и за своя престиж, за властта, с която разполагаше в момента, и колко трудно ще е да се откаже от всичко.
— Не ви предлагам да зарежете нещата, които правите — каза психиатърът, сякаш четеше мислите му. — Предлагам да приемете работата като източник на радост, а не като вманиаченост.
— Да, готов съм.
— А коя е голямата причина за това? В края на краищата всички работохолици смятат, че са доволни от нещата, които правят, и никой от вашите приятели в това състояние няма да признае, че има нужда от помощ.
Игор сведе поглед.
— Коя е голямата причина? Искате ли аз да отговоря вместо вас? Ще го направя. Както казах и преди малко, семейството ви се руши.
— По-лошо дори. Жена ми проявява същите симптоми. Започна да се отчуждава от мен след един излет до езерото Байкал. И ако има някой на света, заради когото съм готов да убия отново…
Игор си даде сметка, че се е разприказвал повече от необходимото. Но психиатърът остана невъзмутим от другата страна на масата.
— Ако има някой на света, заради когото съм готов да направя всичко, абсолютно всичко, то това е жена ми.
Психиатърът повика своята асистентка и я помоли да му запише часове. Не попита дали пациентът му има възможност да дойде на тези дати. Част от лечението се състоеше в това да стане ясно, че няма ангажимент, колкото и да е важен, който да не може да се отложи.
— Искам да ви попитам още нещо.
Лекарят кимна.
— Фактът, че работя повече, отколкото е необходимо, не може ли да се приеме като проява на благородство? Като дълбоко уважение към възможностите, които Господ ми е дал в този живот? Като начин да подобря обществото, дори понякога да съм принуден да използвам методи, които са малко…
Замълча.
— Малко какви?
— Нищо, нищо.
Игор си тръгна от кабинета объркан и същевременно облекчен. Може пък лекарят да не разбираше смисъла на всичко, което прави — животът винаги има някаква причина, всички хора са свързани и често е необходимо да се премахват злокачествените образувания, за да може тялото да бъде здраво. Хората се затварят в своите егоистични светове, правят планове, които включват ближния, вярват, че планетата ни е просто един терен, който трябва да бъде експлоатиран, следват своите инстинкти и желания, без да посвещават абсолютно нищо на общото благо.