Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 101

— Никой не може да ми помогне. Единственият, който можеше, в момента се намира в интензивното отделение на болницата. И от малкото, което успях да науча, преди да дойде полицията, надали ще оживее. Господи Боже мой!

Тя допива остатъка в чашата си. Игор прави знак на келнера, но той не му обръща внимание и отива да обслужи друга маса.

— Винаги съм предпочитала циничните комплименти пред градивната критика. Моля, кажете ми, че съм хубава, че съм способна.

Игор се смее.

— А откъде знаете, че не мога да ви помогна?

— Случайно да сте дистрибутор на филми? Имате ли връзки в целия свят и кинозали из цялата планета?

Навярно мислят за един и същи човек. Ако това е капан, вече е късно да избяга — вероятно го наблюдават и щом стане, ще го арестуват. Чувства как стомахът му се свива, но защо се страхува? Няколко часа по-рано сам се опита да се предаде на полицията — безрезултатно. Избра мъченичеството, принесе свободата си в жертва, но Господ отказа да приеме неговия дар. Сега обаче, изглежда, се е разколебал.

Трябва да измисли как да се спаси от онова, което се задава — заподозреният е идентифициран, първо пращат една жена, която се преструва на пияна, да потвърди фактите. После един мъж влиза и съвсем дискретно го моли да го последва за кратък разговор. Мъжът е полицай. Игор в момента има в сакото си нещо, което прилича на химикалка. То няма да събуди подозрение, но беретата ще го издаде.

Дали може да използва пистолета и да се измъкне? Полицаят, който трябва да се появи, щом идентичността му бъде потвърдена, навярно има свои хора, които наблюдават сцената. Ще го убият, преди да успее да реагира. От друга страна, не е дошъл тук, за да убива безразборно невинни хора. Той има мисия и неговите жертви — или мъченици в името на любовта, както предпочита да ги нарича — служат на една по-висша цел.

— Не съм дистрибутор — отговаря. — Нямам нищо общо със света на киното, модата и блясъка. Работя в сферата на телекомуникациите.

— Чудесно — казва жената. — Значи сигурно имате пари. Значи сте преследвали някакви мечти в живота си и разбирате за какво говоря.

Губи му се посоката на разговора. Помахва на друг келнер. Този път го забелязват. Поръчва две чаши чай.

— Не виждате ли, че пия уиски?

— Да. Но както казах преди малко, смятам, че мога да ви помогна. За целта трябва да сте на себе си.

Морийн сменя тона. Откакто този непознат човек успя да отгатне мислите й, сякаш се е върнала към действителността. Кой знае, може пък и да й помогне. От години никой не се е опитвал да я прелъсти с най-клишираната фраза от тези среди: „Познавам влиятелни хора.“ Няма по-добро средство да се промени състоянието на духа на една жена от това да разбере, че е желана от някой мъж. Внезапно й се приисква да стане и да отиде до тоалетната, за да се огледа и да оправи грима си. Но това може да почака, първо трябва да подаде ясни сигнали, че е заинтригувана.

Да, има нужда от компания, отворена е за изненадите на съдбата — когато Господ затваря една врата, отваря един прозорец. Защо от всички маси на терасата тази е единствената, на която седи самотен мъж? Нима това не е скрит знак? Било е предопределено те двамата да се срещнат.