Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 98

Беше успял да си върне заемите, без да се злепостави и без да дължи услуги на някого. Беше успял да преговаря с мрачните субекти и въпреки това да съхрани светлината в себе си. Разбираше, че войната е нещо от далечното минало и че никога вече няма да се върне на бойното поле. Беше успял да открие жената на живота си. Работеше точно каквото винаги беше искал. Беше богат, много богат, и дори ако утре комунистическата система се върнеше, по-голямата част от личното му състояние се намираше извън страната. Имаше добри връзки с всички политически партии. Беше се запознал с известни личности от цял свят. Накрая беше създал фондация, която подкрепяше сираците на загиналите в Афганистан войници.

Но той разбра всичко в онова кафене близо до Червения площад, където беше единственият клиент и знаеше, че има достатъчно власт и пари да задържи сервитьорите на работа цяла нощ.

Разбра, защото виждаше, че същото се случва и с жена му, която постоянно пътуваше, а когато беше в Москва, се прибираше късно и от вратата отиваше при компютъра. Разбра, че противно на онова, което всички смятаха, абсолютната власт е равнозначна на абсолютното робство. Когато стигнеш дотам, повече не искаш да се измъкнеш. Винаги има още някоя планина за изкачване. Винаги има още някой конкурент, с когото трябва да се бориш. Заедно с още две хиляди човека беше част от най-изключителния клуб в света, който се събираше веднъж годишно в Давос, Швейцария, за Световния икономически форум — всички там бяха милионери и разполагаха с власт. Но всички работеха от сутрин до вечер, винаги искаха да стигнат още по-далеч и никога не променяха темата — изкупуване на компании, борси, тенденции на пазара, пари, пари, пари. Работеха не защото имаха нужда от нещо, а защото се чувстваха полезни — трябваше да изхранват хиляди семейства и чувстваха огромната си отговорност пред своите правителства и съдружници. Работеха и искрено вярваха, че помагат на света — което можеше и да е вярно, но трябваше да заплатят за него с живота си.

На другия ден направи онова, което никак не искаше да прави — потърси психиатър. Нещо у него не беше наред. Тогава откри, че страда от заболяване, което бе доста разпространено сред хората, постигнали неща извън възможностите на обикновения човек. Беше обзет от манията да работи, беше работохолик, както се наричаше по света това болестно състояние. Работохолиците рискуват да изпаднат в дълбока депресия, ако не са заети с проблемите и предизвикателствата на своите компании.

— Все още не са ни известни причините за това отклонение, но то е свързано с несигурността, с някои страхове от детството и със стремежа да се отхвърли действителността. Сериозно е колкото наркоманията например.

Но за разлика от наркоманите, които намаляват продуктивността си, работохолиците допринасят много за процъфтяването на страната си. Затова никой не е заинтересован да ги лекува.