Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 100

Не, той не рушеше своето семейство, той просто искаше един по-добър свят за децата, които мечтаеше да има. Свят без дрога и без скандалния секс пазар. Мечтаеше за свят, в който любовта да свързва всички двойки, народи, нации и религии. Ева щеше да разбере — въпреки че в момента техният брак беше в криза, със сигурност пратена им от Сатаната.

На другия ден помоли секретарката си да отмени всички часове при психиатъра — имаше по-важни неща за правене. Обмисляше големия си план да прочисти света, за който му трябваше помощ и вече беше влязъл в контакт с група, готова да му съдейства.

Два месеца по-късно жената, която обичаше, го напусна. Заради Злото, което я беше обладало. Както и защото не беше успял да обясни точно причините за някои свои действия.

Връща се към реалността в Кан заради силния шум от влаченето на стол. Пред него седи жена с чаша уиски в ръка и с цигара в другата. Хубаво облечена, но явно пияна.

— Може ли да седна тук? Всички маси са заети.

— Вие току-що седнахте.

— Това не е истина! — започва тя, сякаш се познават отдавна. — Просто не е истина! Полицията ме изгони от болницата. А мъжът, който ме принуди да пътувам цял ден и да си наема хотел на двойна цена, сега е между живота и смъртта. По дяволите!

От полицията ли беше? Или бръщолевенето й няма нищо общо с онова, за което си мисли?

— А вие, господине, какво правите тук? А? Какво правиш тук? Не ти ли е топло? Не е ли по-добре да си махнеш сакото, или искаш да те виждат само изтупан, а?

Обикновено хората сами избират своята съдба. Тази жена също.

— Винаги нося сако, независимо от температурата. Вие актриса ли сте?

Тя се разсмива почти истерично.

— Да речем, че съм актриса. Да, аз съм актриса. Играя ролята на някого, който още от младежките години си има една мечта, расте с нея, седем ужасни години от живота си прекарва в борба да я превърне в реалност, ипотекира къщата си, работи неуморно…

— Зная какво е.

— Не, не знаеш какво е денонощно да мислиш само за едно. Да ходиш на места, където не са те канили. Да стискаш ръцете на хора, които презираш. Да звъниш един, два, десет пъти, за да ти обърнат внимание хора, които не струват и наполовина колкото теб, нито имат твоята смелост, но са някакъв фактор и правят невъзможен живота ти заради личните си проблеми.

— … да не намираш друго удоволствие в живота, освен да преследваш онова, което искаш. Нямаш развлечения, смяташ всичко за отегчително. И накрая разбиваш семейството си.

Жената го погледна стреснато. Сякаш внезапно бе изтрезняла.

— Кой сте вие? Как успявате да четете мислите ми?

— Тъкмо за това си мислех, когато дойдохте. Можете да продължите да ми говорите на „ти“. Мисля, че мога да ви помогна.