Читать «Победителят е сам» онлайн - страница 205
Паулу Коелю
За миг се замисля дали наистина е изпратил правилно съобщенията на Ева, докато рушеше световете край себе си. Дали не е трябвало да бъде по-ясен, оставяйки някоя бележка или име, или нещо подобно? Прекалено е рисковано — можеха да го сметнат за сериен убиец.
Но той не е такъв — той имаше цел, която за щастие коригира навреме.
Споменът за Ева вече не му тежи така, както преди. Не я обича, както я беше обичал, и не я мрази, както я намрази после. С течение на времето тя ще изчезне от живота му. Колко жалко, въпреки всичките й недостатъци трудно щеше да намери друга жена като нея.
Отново отива до бара, отваря друго шише с водка и пак пие. Дали ще разберат, че човекът, унищожаващ чуждите светове, е един и същ? Това вече не го засяга. Единственото му угризение е свързано с момента, когато в следобедните часове искаше да се предаде на полицията. Но съдбата беше на негова страна и успя да довърши мисията си.
Да, той победи. Но този път победителят не е сам. Кошмарите му свършиха, един ангел с дебели вежди бди над него и ще му посочи пътя, който трябва да следва занапред.
Информация за текста
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5023
Издание:
Паулу Коелю. Победителят е сам
Бразилска. Първо издание
ИК „Обсидиан“, София, 2009
Редактор: Снежина Томова
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 978-954-769-202-2
1
Превод Владимир Свинтила. — Б.р.
2
„Пътят, по който не поех“, Робърт Фрост. Превод: Теменуга Маринова. — Б.р.